Ирина Атинянката: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ) |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 48:
През май 787 г. императрицата отново разпраща послания за свикването на Вселенски събор в [[Никея]]. Съборът е открит на [[24 септември]] същата година. На него присъстват около 350 духовници заедно с представители на папата и на останалите православни патриарси. Императрицата не взима участие на събора в Никея, но изпраща свои представители. Проведени били общо осем заседания, последното от които се състоява на [[23 октомври]] в [[Константинопол]], в присъствието на Ирина. Съборът възвестил края на иконоборството и възстановил почитта към иконите, като на четвъртото му заседание в храма тържествено е внесена икона.
== Край на
[[Файл:Iren and Constantin2.jpg|мини|200px|{{center|''Императрица Ирина и Константин VI на Седмия Вселенски събор'' <br />(фрагмент от [[фреска]] на [[Дионисий (иконописец)|Дионисий]], [[15 век]])}}]]
През периода на регентството си Ирина привиква да управлява самостоятелно и не желае да предаде управлението на сина си. Тя продължава да се отнася с него като с дете, а освен това го държи далеч от държавните дела. Константин дори живеел отделно от императорския двор. През [[788]] г. императрицата разтрогва годежа на Константин с франкската принцеса. Причината за това вероятно се крие във факта, че през същата година франките нахлули в
Постепенно във византийския двор назрява недоволство срещу авторитарния размах на Ирининото управление. През [[789]] г. е организиран дворцов заговор, целящ да отстрани Ирина и да осигури цялата власт за Константин VI. Императрицата обаче е предупредена навреме за готвения преврат, след което последвала жестока разправа със заговорниците. Много са заточени, други са затворени и измъчвани, а самият Константин е подложен на телесно наказание и е затворен за няколко дни в стаята си.
| |||