История на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor) |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 50:
* след [[123 г. пр.н.е.]] [[Балеарските острови]] и останалата част.
От [[19 г. пр.н.е.]] Иберийският полуостров става неразделна част от [[Римската империя]] под името ''Хиспания''. Първоначално провинциите са две: [[Близка Испания]] и [[Далечна Испания]], но при [[Октавиан Август]] вече са три: [[Бетика]] (долината на [[Гуадалкивир]]), [[Лузитания]] (около долината на [[Тахо (река)|Тахо]] и колонията Емерита Августа, където през [[25 г. пр.н.е.]] се заселват първите римски ветерани) и [[Тараконска Испания]], към която са включени долината на Ебро, [[Каталония]], северозападната област и [[Картахена]]. Август и следващите императори от [[Юлиево-Клавдиева династия|Юлиево-Клавдиевата династия]] включват Испания в политиката на [[метрополия]]та, експлоатират местните богатства и развиват пътищата, съдебния апарат и търговията.{{hrf|Кортасар|2005|91}} Народите на Иберийския полуостров се интегрират в икономиката на Рим – Испания изнася метали, [[жито]], [[вино]] и [[зехтин]]. Установява се трайна икономическа и обществена организация – голямото земевладелско имение [[латифундия]], градовете като центрове на цивилизация (много от тях стават римски [[муниципиум|муниципии]]) и изградена между тях пътна мрежа. На полуострова са прокарани пътища в много направления: от [[
Важна роля в романизацията играе [[латински език|латинският език]]. Хиспано-римляните получават достъп до римската култура, оформят се испанските кланове. Започва преместване на [[патриции]] в Рим и някои от известните римляни са от иберийски произход. Такива са сенаторите Балбо, Траян, Улпий, някои от най-добрите писатели на Рим – [[Марк Валерий Марциал|Марциал]], [[Квинтилиан]], [[Сенека]], [[Лукан]] – и дори императори: [[Траян]], [[Адриан (император)|Адриан]], [[Теодосий I]]. В безредиците след убийството на [[Нерон]] Испания изиграва решаваща роля, след като нейните легиони подкрепят претендента за император наместник на Тараконска Испания [[Галба|Сервий Сулпиций Галба]].{{hrf|Кортасар|2005|91}}
Ред 123:
=== Начало на управлението на Бурбоните ===
[[Файл:Iberian Peninsula antique map.jpg|мини|300px|Карта на [[
Последният представител на Хабсбургите в Испания [[Карлос II]] няма пряк наследник и през 1700 г. престола заема неговият племенник [[Филип V Испански|Филип V Бурбон]], френски принц. Обявяването му за испански крал се посреща остро от останалите европейски държави поради опасенията им от обединение на Испания и Франция и избухва [[войната за испанското наследство]] (1701 – 1714). На двете страни се противопоставя алиансът на Англия, Нидерландия и [[Австрия]], който след много битки (в частност в Испания) надделява<ref>John B. Wolf, ''The Emergence of the Great Powers: 1685 – 1715'' (1962)</ref> и войната завършва с подписването на [[Договор от Утрехт|договора от Утрехт]]. С него Филип е признат за законен испански крал, а в замяна на това от Испания отпадат териториите на [[Менорка]], [[Гибралтар]], [[Испанска Нидерландия]], [[Неаполитанско кралство|Неапол]], [[Милано]], [[Сардинско кралство|Сардиния]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]].
[[Файл:Attacking spanish infantry (about 1740).jpg|мини|300px|Атака на испанската пехота (около 1740)]]
През 1715 г. Филип V подписва серия от декрети ({{lang|es|Decretos de Nueva Planta}}), с които лишава от привилегии няколко самостоятелни дотогава кралства (най-вече Арагон и Каталония) и ги поставя под управлението на Кастилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain'' (2001)</ref> Така в стремежа си за постигане на политическо и културно обединение Испания следва примера на абсолютистка Франция за централизация. Филип извършва реформи и заздравява централната власт за сметка на местната. Неговите реформи са продължени и достигат кулминацията си по времето на [[Карлос III]], царувал от 1759 до 1788 г., който отменя много остарели закони, спиращи развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната мрежа, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Той е представител на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]], поощрява университетите и научните изследвания и иска да отслаби влиянието на църквата. Не успява обаче да контролира финансите на държавата, прави големи заеми и неговите реформи траят само до смъртта му.<ref>Nicholas Henderson, „Charles III of Spain: An Enlightened Despot,“ ''History Today'', Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp. 760 – 768</ref>
По време на [[Седемгодишната война]] (1756 – 1763) Испания се съюзява с Франция, но претърпява редица поражения. Принудена да отстъпи [[Флорида]] на англичаните, тя печели [[Луизиана]], отстъпена ѝ от Франция, с което испанците окончателно укрепват властта си в северозападната част на Северна Америка.
Ред 135:
Следващият представител на Бурбоните е [[Карлос IV]], заел трона през 1788 г. Той е женен за [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1751-1819)]], внучка на [[Луи XV]], от която има 15 деца. Слабохарактерен и придирчив, Карлос е лишен от всякакъв политически нюх, липсват му решителност и воля да управлява и той на практика оставя управлението на страната в ръцете на първия министър [[Мануел Годой]], любовник на жена му.
Карлос IV получава испанската корона в сложна външнополитическа ситуация. От една страна, отношенията с [[Великобритания]] са обтегнати заради испанската подкрепа за французите в Седемгодишната война и на американците в [[Американска война за независимост|Американската война за независимост]]. От друга страна, през 1789 г. избухва [[Френската революция]], която помита властта на френските [[Бурбони]]. Екзекуцията на [[Луи XVI]] и [[Мария Антоанета]] през 1793 г. хвърля в ужас всички европейски кралски дворове и особено този в [[Мадрид]], където опасността от разпространение на [[революция]]та е непосредствена. Това допълнително обтяга отношенията между Испания и революционните власти в [[Париж]]. Испания влиза в Първата антифренска коалиция от европейски държави и участва във [[Война на Първата коалиция|войната]] срещу французите (известна локално като [[Пиренейска война|
След идването на [[Наполеон]] на власт през 1799 г. френският натиск над Испания се засилва, правителството не е способно да му се противопостави и през 1803 г. подписва договор с Франция, с който Испания поема различни задължения и повинности, в това число и задължението да застане на страната на Франция срещу Англия. На 20 октомври 1805 г. испанският кралски флот, сражаващ се на страната на Наполеон, е унищожен в [[Битка при Трафалгар|битката при Трафалгар]] от британския флот под командването на адмирал [[Хорацио Нелсън|Нелсън]]. През 1807 г. Испания и Франция подписват нов [[Договор от Фонтенбло (1807)|договор във Фонтенбло]], който урежда подялбата на Португалия.
| |||