Йоан I Дука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 6:
Йоан Дука е незаконен (извънбрачен) син на [[Михаил II Комнин]], владетел на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] от наложницата му [[Гангрена (наложница)|Гангрена]] или Гангрени. Йоан по всяка вероятност е най-голям сред братята и сестрите си. Участва в [[Пелагонийска битка|Пелагонийската битка]].
 
Женейки се за дъщерята на тесалийския [[власи|влах]] Таронас, Йоан разчита на влашкия контигент за да се укрепи на власт. Йоан дизертирадезертира в пелагонийската битка от коалицията съставена измежду баща му, [[Вилхелм II Вилардуен]] от [[Ахейско княжество|Ахея]] и [[крал на Сицилия|кралят на Сицилия]] [[Манфред Сицилиански]], допринасяйки по този начин за поражението на съюзниците от [[Йоан Палеолог (севастократор)|Йоан Палеолог]], брат на император [[Михаил VIII Палеолог]]. Скоро след битката обаче, Йоан Дука се разкайва за малодушието си и се завръща при баща му.
 
След смъртта на баща му през 1268 г., Йоан наследява владението на [[Тесалия]] и днешна [[Централна Гърция]], резидирайки в [[Неопатрас]]. След възстановяването на Византийската империя, Йоан получава титлата [[севастократор]] от Михаил VIII Палеолог, за което е сключен династичен брак между племенника му и дъщерята на Йоан Палеолог през 1272 г. по време на [[Лионска уния|Лионската уния]]. Въпреки това, Йоан остава настроен антивизантийски и е победен от съюзническата армия изпратена да го подчини на Константинопол през 1275 г., в която участва със свой контингент [[Атинско херцогство|херцога на Атина]]. По това време той се присъединява към [[Втора анжуйска коалиция|Втората анжуйска коалиция]], съставена измежду владетелите на Епир, Рашка, Загора (Търново), в подкрепа на плановете на [[Карл I Анжуйски]], крал на Неапол и Сицилия, за възстановяването на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил VIII Палеолог още преди [[Сицилианска вечерня|Сицилианската вечерня]] се опитва да се противопостави на този антивизантийски алианс, организирайки антиуниатски ортодоксален църковен събор в Тесалия на който присъстват изгонените предходно свещеници от Византия, и на който събор е отлъчен от църквата от византийския император патриарх [[Йоан XI Век]] през 1277 г.