Йордан Касабов: Разлика между версии

Никой от последвалите един след друг четирима директори на ИМЕ, отличаващи се преди всичко с преданост към партията и правителството, не притежава обаянието и капацитета на проф. Йордан Касабов, нито неговите международни научни контакти. Добрата инерция, придобита през първите години, след един апогей до 1986 – 87 г. започва неумолимо да спада. Достигнати са пределните възможности на наличното оборудване и технологии по отношение на намаляването на размерите на транзисторите. Самата микроелектроника става много сложна и непосилна без приток на значителни инвестиции. Възможен изход е да се извърши умело преструктуриране, да се намерят подходящи ниши, да се използват инфраструктурата и програмите на Европейския съюз и да се привлекат големите микроелектронни компании, така както след политическите промени съумяват да направят в [[Чехия]], [[Словакия]], [[Полша]], даже в [[Румъния]]<ref>''Challenging the Chip'', eds. Ted Smith, David A. Sonnenfeld, and David Naguib Pellow, Temple University Press, 2006, pp. 101 – 103.</ref> ([[Русия]] и бившата [[Германска демократична република|ГДР]] са по-специални случаи и не може да става сравнение с тях). След демократичните промени, настъпили в България през 1989 г., от софийския Институт по микроелектроника – рожбата на чл.кор. проф. Йордан Касабов – още през 90-те години нищо не остава, само някои от специалистите все още проектират за чужди фирми.