Разлика между версии на „Карловицки договор“

По договора, подписан на 16 януари 1699 г., Жеч-Посполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и [[Подолия]] с крепостта Каменец. Територията на [[Молдова]], окупирана от войските на Жеч-Посполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между [[Тиса|р. Тиса]] и [[Дунав|р. Дунав]], голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават [[Пелопонес|п-ов Морея]], шест крепости в [[Далмация]] и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладянитеовладените от руски войски територии – [[Азов]] и някои градчета по [[Днепър|р. Днепър]], а също [[Керч|п-ов Керч]]. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа „uti possieletis“ („за всяка страна остава това, което е придобила“), крепостта Азов с прилежащите ѝ области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополският мирен договор от 1700 г.]]