Разлика между версии на „Иван Минков“

м
форматиране: 2x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (Данни от Уикиданни; Шаблон)
м (форматиране: 2x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor))
Завършва с пълно отличие [[Военното училище|Военно на Негово Величество училище]] в 32<sup>-ри</sup> випуск и на 2 август 1912 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Служи в [[Техническа дружина|Техническата дружина]] и [[Въздухоплавателна дружина|Въздухоплавателната дружина]].<ref name="rumenin">Руменин, стр. 254</ref> През [[Балканската война]] е командир на 2-ра Скопска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и проявява храброст в [[Бой при Шаркьой|боевете при Шаркьой]]. В Междусъюзническата война е тежко ранен в главата и въпреки раната продължава да се сражава. През [[Първата световна война]] е летец и достига до военно звание [[майор]]. На 6 октомври 1919 г. е уволнен от служба.<ref name="rumenin" /> Изживява тежко илюзиите си за характера на последната война и става убеден привърженик на комунистическата партия.
 
Член на [[Българската комунистическа партия]] от 1919 г. Съредактор на вестник „Народна армия“ (1920). Заминава в [[Москва]] за участие в III конгрес на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] (22 юни - – 12 юли 1921), след което се обучава в минноподривно дело. Заради добрата си военна подготовка е привлечен в ръководството на [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП (т.с.)]]. След Витошката нелегална конференция на БКП (т.с.) е един от ръководителите на Военната организация и помощник на отговарящия за въоръжаването [[Коста Янков]].
 
Има литературни заложби, пишел е лирични стихове, импровизирал е пародии по известни стихове на класиците, свирел е на цигулка и пиано, което сам си купува от [[Тулча]] (Румъния), и е знаел наизуст стотици трудни музикални творби. Композирал е лирични миниатюри и песни. Автор е на музиката на траурния военен марш „Покойници“, написана на фронта по Вазовото стихотворение „[[Новото гробище над Сливница]]“, много по-късно след появата му.
След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] където е един от организаторите е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.<ref>Шанданов, П., Богатство ми е свободата, ИК „Гутенберг“, С., 2010, с. 232.</ref>
 
Родство. Негови братя са писателят [[Светослав Минков]] (1902- – 1966) и офицерът поручик Асен Минков (1887–19131887 – 1913), завършил кавалерийската школа във [[Виена]], поручик, загинал в [[Междусъюзническата война]] при [[Босилеград]]<ref>[http://balkanwars.archives.bg/search/46-2012-05-07-18-44-53/8382-2012-07-27-20-47-56 Асен Минков Костадинов]</ref>. Негова сестра е Теодора Минкова (1889 - – ?), съпруга на писателя [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], завършила гимназия в София и следвала Търговска академия във Виена, но войните ѝ попречват да завърши.
 
== Военни звания ==