Иван Минков: Разлика между версии

Завършва с пълно отличие [[Военното училище|Военно на Негово Величество училище]] в 32^-ри випуск и на 2 август 1912 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Служи в [[Техническа дружина|Техническата дружина]] и [[Въздухоплавателна дружина|Въздухоплавателната дружина]].<ref name="rumenin">Руменин, стр. 254</ref> През [[Балканската война]] е командир на 2-ра Скопска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и проявява храброст в [[Бой при Шаркьой|боевете при Шаркьой]]. В Междусъюзническата война е тежко ранен в главата и въпреки раната продължава да се сражава. През [[Първата световна война]] е летец и достига до военно звание [[майор]]. На 6 октомври 1919 г. е уволнен от служба.<ref name="rumenin" /> Изживява тежко илюзиите си за характера на последната война и става убеден привърженик на комунистическата партия.

 

 

Има литературни заложби, пишел е лирични стихове, импровизирал е пародии по известни стихове на класиците, свирел е на цигулка и пиано, което сам си купува от [[Тулча]] (Румъния), и е знаел наизуст стотици трудни музикални творби. Композирал е лирични миниатюри и песни. Автор е на музиката на траурния военен марш „Покойници“, написана на фронта по Вазовото стихотворение „[[Новото гробище над Сливница]]“, много по-късно след появата му.

След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] където е един от организаторите е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.<ref>Шанданов, П., Богатство ми е свободата, ИК „Гутенберг“, С., 2010, с. 232.</ref>

 

 

== Военни звания ==