Църква на съединените с Рим българи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 6x тире, 13 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
||
Ред 59:
Архиепископ Миров остава в Цариград с надежди оттам да упражнява юрисдикцията си на духовен глава на българите източнокатолици, вече разделени в четири държави. До 1916 г. епископ Епифаний Шанов остава в епископското си седалище Солун, но в тази година като български владика той е интерниран от гръцките власти първо на остров Наксос и после на остров Трикери, където и остава до 1919 година.
През 1921 г. [[Конгрегация за източните църкви|Конгрегацията за източните църкви]] изпраща в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия в България. Същата година епископ Шанов е освободен от длъжността си епископ на Солунския викариат, а владиката на Тракийския епископ Михаил Петков умира. Временен [[апостолически администратор]] и на двата викариата е архимандрит [[Христофор Кондов]] (1921 – 1924), а проадминистратор – архимандрит [[Йосафат Козаров]] (1924 – 1925). Архиепископ Михаил Миров продължава да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обряд в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмислят представителните му функции в Цариград, и така през 1926 г. е осъществено административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция – Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, са закрити и е образувана една епархия в пределите на България със седалище в София – [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската апостолическа екзархия]], обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България. Верните от бившия Одрински викариат се причисляват към западнообрядния [[Истанбулски апостолически викариат]], верните от Солунския български апостолически викариат – към източнообрядната [[Гръцка апостолическа екзархия]], а източните католици от Вардарска Македония се обособяват като деканат (църковна околия) на западнообрядната [[Скопска епархия (Римокатолическа църква)|Скопска епархия]]. В 2001 година в Република Македония е възстановена източнообрядната Македонска апостолическа екзархия, издигната в 2018 година в [[Струмишко-Скопска епархия]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://katolici.mk/
== Историческа административна структура ==
Ред 72:
** Архиепископ [[Михаил Миров]] (4 февруари 1907 – 17 август 1923)
*** [[Македонски български апостолически викариат]] с център [[Солун]] (1883 – 1926) (''Apostolicus Vicariatus Macedoniaensis Bulgarorum'')
**** Епископ [[Лазар Младенов]] (12 юни 1883
**** Епископ [[Епифаний Шанов]] (23 юли 1895 – 17 декември 1921)
**** Архимандрит [[Христофор Кондов]] (17 декември 1921 – 6 януари 1924) – апостолически администратор
**** Архимандрит [[Йосафат Козаров]] (20 февруари 1924 – 3 ноември 1925) – апостолически проадминистратор
*** [[Тракийски български апостолически викариат]] с център [[Одрин]] (1883 – 1926) (''Apostolicus Vicariatus Thraciae Bulgarorum'')
**** Епископ [[Михаил Петков]] (7 април 1883
**** Архимандрит [[Христофор Кондов]] (25 юни 1921 – 6 януари 1924) – апостолически администратор
**** Архимандрит [[Йосафат Козаров]] (20 февруари 1924 – 3 ноември 1925) – апостолически проадминистратор
**** Екзарх [[Кирил Куртев|Кирил (Стефан) Куртев]] (23 септември 1925
* [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийска апостолическа екзархия]] (от 1926)
** Епископ [[Кирил Куртев|Кирил (Стефан) Куртев]] (25 юли 1926
** Епископ [[Иван Гаруфалов]] (6 юли 1942
** Епископ [[Кирил Куртев|Кирил (Стефан) Куртев]] (7 август 1951 – 9 март 1971)
** Архиепископ [[Методий Стратиев]] (9 март 1971 – 5 септември 1995)
|