Свети Йоан Кръстител (Роженски манастир): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 3x URL, 24 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Храм
| име = „Свети Йоан Кръстител“
| име-оригинал =
| картинка = Rozhen Monastery TodorBozhinov (1).JPG
| картинка-описание = Общ изглед
Ред 10:
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]
| архиерейско наместничество = [[Санданска духовна околия|Санданско]]
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 1597 г.
Ред 19:
| категория= християнство
}}
'''„Рождество на Свети Йоан Кръстител“''' е православна църква в [[България]], гробищен храм-костница на [[Роженски манастир|Роженския манастир]], подчинен на [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на [[Българска православна църква - Българска патриаршия|Българската православна църква]].<ref name="ЕПК 210">{{ЕПК|2|210}}</ref><ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://svetimesta.com/
== История ==
Костницата е построена в 1597 година на 50 m северно извън манастирските стени. Църквата има наос и пронаос, от който се влиза в криптата-костница, където са събирани костите на починалите монаси. Според запазения ктиторски надпис в 1662 година при игумена Теодосий и митрополит [[Силвестър Мелнишки]] храмът е украсен със стенописи.<ref name="Свети места"/> Надписът е изписан с черен цвят на бял фон и е част от стенопис:
{{цитат|† ΑΝΗΓΕΡΘΗ Κ(Α)Ι ΑΝΙCΤΟΡIΘY Ο ΘHΟC ΟΥΤΟC
Κ(Α)Ι ΠΑΝCΕΠΤΟC ΝΑΟC ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΕΝΔΟΞΟΥ ΠΡΟ
Ред 36:
ΓΓΚΕΛΟC, ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΥΟΝΤΟC ΤΟΥ ΠΑΝΗ
ΕΡΩΤΑΤΟΥ Κ(Α)Ι<ref name="Trifonova 73">{{cite journal | last = Trifonova| first = Alexandra Ph | authorlink =
ΜΕΛΕΝΗΚΟΥ Κ(ΥΡΙ)ΟΥ Κ(ΥΡΙ)ΟΥ CΙΛΒΕCΤΡΟΥ.
ΕΤΗ ΑΠΟ X(ΡΙCΤ)ΟΥ 1662. ΕΝ ΜΙΝΗ ΙΟΥΛΙΟΥ ΕΙC I<ref name="Trifonova 74">{{cite journal | last = Trifonova| first = Alexandra Ph | authorlink =
Стенописите са в два реда, като в долната зона са изобразени светци в цял ръст, а в горната 12 сцени от житието на Йоан Кръстител – този цикъл е сред най-ранните и най-пълните на Балканите. Иконогарфската схема на стенописите е канонична и характерна за епохата.<ref name="Свети места"/>
|