Разлика между версии на „Роженски манастир“

м
форматиране: 3 интервала (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 3 интервала (ползвайки Advisor))
=== „Рождество Богородично“ ===
{{основна|Рождество Богородично (Роженски манастир)}}
Възстановеният в 1715 година католикон е изписан в 1727 година от Теохарис и Николаос – двамата зографи изписват сцената Успение Богородично с портрет на ктитора на източната стена на притвора, като оставят подпис „ηστορίθη ι παρούσα κ[ο]ίμησις ιπό αγιογράφων Θεοχάρι κ(αι) Νικολάου“.<ref name="Δρακοπούλου 312">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 312 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> В 1732 година зографът [[Алексиос Янински|Алексиос]] от Янина изрисува иконостасните икони и стенописи в църквата.<ref name="Δρακοπούλου 152">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 152 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>
 
=== „Света Богородица Вратарница“ ===
[[Файл:Saint Mary Portaitisa Icon in Rozhen Monastery.jpg|ляво|мини|250п|„Света Богородица Вратарница“]]
Докато Роженския манастир е подчинен на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „майка“ – в случая това е иконата на Св. Богородица Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттам епитета Портаитиса. Копието е създадено през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснаф в [[Мелник]]. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от десет малки композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса. Тя е подписана от автора: „διά χε[ι] ρός Ιακώβου μοναχού Ιβηρίτου“.<ref name="Δρακοπούλου 317">{{cite book |title= Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450 – 1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις)|last= Δρακοπούλου|first=Ευγενία |year=2010 |publisher= Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών |location=Αθήνα |isbn= 978-960-7916-94-5 |pages= 317 |url= https://www.scribd.com/doc/314573545/Έλληνες-Ζωγράφοι-Μετά-Την-Άλωση-3 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>
 
Иконата се смята за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите дарове пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – [[Малка Богородица]], храмов празник на манастира, се извършва литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.<ref>Енциклопедия Пирински край. Т. 2. Благоевград, 1999, стр. 436.</ref> В манастира се отбелязва и друг празник, свързан с тази чудотворна икона – третият ден на [[Великден]].