Света Неделя (Дебрене): Разлика между версии

| име-оригинал =

[[Антон Попстоилов]], който в 1919 и 1922 година, проучва Мелнишко и Горноджумайско, пише, че църквата е строена в 1844 година, всички надписи по стенописите и иконите са на гръцки, а на патронната икона на Света Неделя има надпис: „ο ζωγραφος δημτος δεπρελης. 1844 μν δεκε ιε / зѡграфъ смиренї дичо ѡ деборъ аѡмд декември їе“. Текстът на Попстоилов е публикуван едва в 1993 година. По-късно стенописите в църквата са замазани, а иконите са надживописани вероятно заради гръцките надписи.<ref name="Гергова 204"/> Според Иванка Гергова някои от иконостасните икони са на Дичо Зограф – подписът на гръцки съвпада с този, който видният дебърски зограф е оставил в двете си ерминии.<ref>{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 204 - – 250 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref> На Дичо са иконите „Света Неделя“, „Света Богородица с Младенеца“ (надписана на гърба 1844),<ref name="Гергова 205">{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 205 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref> „Свети Николай“ (с преписан ктиторски надпис „Подарена отъ Гога Костадиновъ 24 юли 1844“), „Слизане в Ада“ (на Адамовия саркофаг се чете „Подарена отъ Сми..нъ Китановъ / Изографъ Ди...26/1844“)<ref name="Гергова 206">{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 206 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref> „Слизане в Ада“ е една от най-хубавите икони в църквата, показваща уменията и добрата подготовка на 25-годишния Дичо.<ref name="Гергова 206"/> Композицията на иконата е динамична, но и балансирана, а детайлите са прецизно изпълнени. Гръцкият текст, с който Христос се обръща към Адам, когото вади от гроба е рядък. Свитък с текст държи и Свети Йоан Предтеча, а фрази, произнасят и дяволите под краката на Христос. Описанието на сцената в ерминията на Дичо в Центъра за слвяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ е точно такова.<ref name="Гергова 207">{{Цитат периодика| last = Гергова | first =Иванка | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title =Най-ранните икони на Дичо Зограф в България | journal =Патримониум.мк | volume =IX | issue = 14 | pages = 207 | doi = | id = | url = http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_9/015%20=%20021_1%20Ivanka%20Gergova-%20Patrimonium%202016.pdf |location=Скопје |publisher=КАЛАМУС | format = | accessdate = }}</ref> От останалите царски икони „Св. св. Кирил и Методий“ е късна, а иконите „Свети Йоан Рилски“, „Свети Георги“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Харалампий“ и „Архангел Михаил вади душата на грешника“ може би са синхронни на Дичовите, но атрибуцията им е несигурна.<ref name="Гергова 207"/>