Дирекция „Комуникационни и информационни системи“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
На 4 юни 1885 г. се създава и първата телеграфна рота в българската армия с командир капитан Николай Самер и помощник-командир подпоручик Симеон Янков. Тя влиза в състава на 5-та пионерна дружина и се състои от 66 души – 27 от старата телеграфна команда и още 39 войници от останалите роти. След Съединението Николай Самер е принуден да подаде оставка и се уволнява на 13 септември 1885 г. от българската армия, като за командир на ротата е назначен командирът на запасната рота поручик Стефан Тепавичаров. Той участва с ротата в Сръбско-българската война.
 
От 22 февруари 1889 г. започва приемането за обучение на младежи за телеграфисти, които са длъжни да преминат 3-годишен срок на обучение с 5-годишна военна служба. На 15 декември 1891 г. е приет нов закон за въоръжените сили на България, в който се постановява към инженерните войски във военно време да има телеграфен парк, а в мирно време телеграфна рота. През 1893 г. са създадени военно-гълъбни пощенски станции, а през 1898 г. и сигнално-велосипедни отделения, които впоследствие са придадени към телеграфните части. От 1900 г. телеграфната рота е преобразувана в телеграфен парк, състоящ се от 6 леки телеграфни взвода в мирно време и 2 тежки за военно време<ref name="Млеченков"></ref>. За негов командир е назначен майор Захари Бочев. За работата на парка е създадено "Положение„Положение за устройството и управлението на телеграфния паркпарк“. На 5 октомври 1902 г. парка е разформирован и разпределен в три пионерни дружина, като към всяка от тях се създава телеграфна полурота, част от техническа рота. От 1904 г. се създават 9 пионерни дружини, като към всяка е придаден един телеграфен взвод, а към Щаба на войската е причислена една телеграфна рота. На 30 декември 1908 г. е създадена първата телеграфна дружина в състав от 3 телеграфни роти. За командир е определен подполковник Николай Василев Василев. На следващата година е създадено велосипедно отделение като част от дружината. През 1910 г. към дружината е създадена още една четвърта телеграфна рота. На 1 януари 1912 г. е създадено радиотелеграфско отделение в състав от 89 души към телеграфската дружина.
 
Първата радиостанция за военни нужди в България е монтирана на кораба „Надежда“. Нейният модел е „Telefunken“. За отговарящ за радиостанцията е назначен бъдещият контраадмирал [[Сава Стефанов]] с чин мичман I ранг. На следващата година е завършена радиостанцията в местността „Франга“ край Варна. С монтирането на тези две радиостанции се поставя началото на радиоразузнаването. По време на Обсадата на Одрин за първи път целево се поставя задачата за смущение на радиообмена на противниковата страна<ref name="Млеченков">[https://signals140.armf.bg/history1b.html Млеченков, М. 140 години Свързочни войски в Българската армия]</ref>. Това става по предложение на командира на телеграфния парк майор [[Константин Куцаров]]. По време на Балканската война се създават колоездачни роти, като се придават по 1 за всяка пионерна дружина. След края на Първата световна война и ограниченията, наложени от Антантата, предвиденият телеграфен полк се трансформира в телеграфна жандармерийска дружина, която е разформирована през 1919 г. От 1920 г. се въвеждат специални знаци и отличия за войниците и офицери телефонисти в армията.