Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

[[Файл:Kristallradio (3).jpg|мини|250px|Детектор с ръчна настройка за детекторен радиоприемник с [[галенит|галенитов кристал]]ов кристал за полупроводник.]]

'''Детекторният радиоприемник''' е най-простата конструкция на [[радиоприемник]], при който липсва [[Високочестотен усилвател|високочестотен]] и нискочестотен [[усилвател]]<ref>Радиотехнически терминологичен речник, под общата редакция на проф. к.т.н. инж. Спиро Пецулев, Държавно издателство „Техника“, София, 1984, с. 63</ref>. Това са едни от най-ранните радиоприемтници, в които основният елемент е кристален [[Детектор (радиотехника)|детектор]] (или демодулатор), реализиран от природни метални сулфиди – [[галенит]], [[пирит|пирит,]] [[цинков сулфид]] и някои оксиди (оттам и името на английски ''Crystal radio''). Свойствата на кристала да пропуска [[електрически ток]] само в една посока са открити от немския физик [[Карл Фердинанд Браун]]. През 1899 година са патентовани и приложени на практика в т. нар. безжична телеграфия. По този начин устройството прилича на съвременния амплитуден детектор, основан на полупроводников [[диод]]. През 1902 г. италианският изобретател [[Гулиелмо Маркони|Г. Маркони]] създава магнитен детекторен приемник, който не се нуждае от полупроводников елемент. Въпреки че приемникът е с по-ниска чувствителност, той е много надежден.<ref>[https://www.chipmaker.ru/topic/182199/ Магнитен детектор]. 25 август 2016 г.</ref> Особеното е, че за да работи, е необходимо движението на тънък стоманен проводник, използван като магнитопровод.

Детекторният радиоприемник (#1) се състои от трептящ кръг, детектор (диод) и високоомни слушалки (BF1) за възпроизвеждащо устройство. Входният [[трептящ кръг]] е с променлив [[кондензатор]] c1, позволяващ точна настройка към радиостанцията [[предавател|на предавателя]]. Трептящият кръг е свързан с [[антена]] с [[дължина]] от няколко метра и заземление. Като класически детекторен приемник е реализиран радиоприемникарадиоприемникът „'''Комсомолец'''“, произвеждан в СССР от 1939 до 1949 година. Когато се използва кристален детектор, пружиниращото острие трябва да се мести докато се постави върху точка от повърхността на кристала, където се формира полупроводникова област.

В този случай елементът вече няма да се държи като намотка, а по-скоро като кондензатор, така че никога няма да може да работи на търсената честота. Препоръчително е да се работи с индуктивност малко под собствената резонансна честота, когато елементът трябва да се държи като намотка в резонансна регулируема верига. Увеличеният капацитет и индуктивност винаги понижават резонасната честота. Много различни комбинации от стойности на L и C могат да дадат правилната резонансна честота и на теория с идеални елементи не би имало разлика, но на практика ще има разлика в качествения фактор Q и импеданса. За добър прием е важна и ширината на приеманата честотна лента съдържаща близки честоти. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори. Резонансните вериги с по-висок [[Q -фактор]] имат по добро отхвърляне на страничните ленти и подобряват съотношението полезен сигнал към шум.

От значение е и дължината на антената когато е нужен силен сигнал от търсената радиостанция. С нарастване на дължината на вълната е необходима и по-дълга антена. Макар и да не е спазено това условие, не означава че антената ще бъде нефункционираща, но тя ще е неефективна при по-ниските честоти. При голяма антена от единичен проводник се използва основно електрическата компонента на радиовълната, докато при феритната[[ферит]]ната антена или рамка, магнитната компонента на радиовълната. Често те се използват в комбинация. Въпреки че всеки дълъг проводник ще работи добре, то добрите антени се построяват с определена геометрия, така че тяхната насоченост и характеристики да са лесно предвидими. Ако дължината на вълната е съизмерима с околните обекти, може да повлияе на настройката при детекторни радиоприемници за високи честоти.

Възможно е и благодарение на постигането на офсет (наклонената област от основната честота) чрез т.н. метод – откриване на наклон), при който честотната модулация се преобразува до амплитудна.<ref>[http://kom.aau.dk/group/05gr506/report/node30.html Slope detection is a method of FM-demodulation which converts the FM into AM]</ref> За приемането на УКВ сигнали за индуктивността се избират ниски стойности и обикновено намотките са без феритно ядро. Недостатък при този метод е ограничен изходен сигнал зависещ от мощността на предавателя и нелинейната характеристика на трептящия кръг. Поради тази причина няма как да приемаме станции от целия радио ефиррадиоефир.

След пропускане на положителните полувълни на високочестотния радиосигнал от диода, през слушалките ще премине нискочестотния демодулиран сигнал, а поради високото съпротивление на слушалките за високочестотните колебания, електрическата верига към земя за тях ще бъде кондензатора С2, т.е. кондензатора има филтърна функция за изходния сигнал. В някои схеми също се ползва и последователен дросел за потискане на високите честоти след диода. Това също ограничава възможността кабелът на слушалките да работи като антена. За по-високите честоти може да е нужен коаксиален кабел към слушалките вместо обикновен.

При днешните изисквания за максимално допустима мощност на предавателите, енергията на радиовълните в града бързо затихва често поради различни явления: [[Фадинг (електромагнитни вълни)|фадинг]], поглъщане, отражение и е по-удобно сигналът от детекторния приемник да се подаде към нискочестотен аудио усилвател с висок импеданс като така могат се приемат и най-слабите радиостанции.<ref>[http://eea.government.bg/eea/bg/publicat/yearbook/noise/2000/noise/prom.htm Допустими норми на ЕМИ]</ref><ref>''[http://rte.my.contact.bg/statia158_spisak.htm KонструкторКонструктор „Радиоелектроника 1300“ детекторни радиоприемници Нискочестотни усилватели]''</ref> Много от детекторните радиоприемници които ползват собствено захранване обикновено имат поне един транзистор, който да усили звуковия сигнал към слушалките. С усилвател може да се направи и предварителна настройка или проверка за изправността на детекторния радиоприемник.