Волапюк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м кор., норм. контрол |
||
Ред 12:
}}
[[Файл:Volapük Symbol.jpg|140px|мини|ляво|Международен символ на волапюк.
'''Волапю̀к''' ({{lang|vo|Volapük}} – от ''vol'' – свят и окончание за родителен падеж ''-a'' и ''pük'' – език, т.е. „език на света“, „световен език“) е изкуствено създаден международен [[Език (лингвистика)|език]]. Автор на езика е [[Йохан Мартин Шлайер]], немски католически [[свещеник]]. Законите на езика са поставени на три конференции – през [[1884]] г. във [[Фридрихсхафен]], през [[1887]] г. в [[Мюнхен]] и през [[1889]] г. в [[Париж]], като първите две са проведени на немски език, а последната – изцяло на волапюк.
Ред 27:
По думите на Шлайер, в нощта на [[31 март]] [[1879]] г. той страда от [[безсъние]], обикаля къщата си цяла нощ, докато сам [[Господ]] не идва при него и Шлайер вижда какъв трябва да бъде международният език. Цяла нощ той описва неговата граматика и речник, после започва да пише на него изречения, а след това и цели стихове<ref> Yahoo! Groups</ref>.
Първата статия за волапюк е публикувана от Шлайер през [[май]] [[1879]] година в редактираното от него католическо списание „Сионска арфа“ (нем. ''Sionsharfe''). През [[1880]] година авторът на езика издава подробен учебник на [[немски език]]. Самият Шлайер практически никога не пише книги на волапюк, което правели няколко писатели. Дълго време езикът е много популярен; към [[1889]] година на него по целия свят се издават 25 списания, написани са 316 учебника на 25 езика и има 283 клуба. Известен е случай, в който волапюк е бил роден език за човек – на дъщерята на професора по волапюк Хенри Кон – Корин Кон<ref>Pük, Memory – Page 1 – Art – New York – Village Voice</ref>. За нейната по-нататъшна съдба не се знае нищо. През [[1884]] година се състои конференцията на говорещите волапюк във Фридрихсхафен, чийто работен език е немският. При втората конференция това се повтаря, но третата ([[Париж]], [[1889]] г.) минава на волапюк<ref>[http://donh.best.vwh.net/Esperanto/EBook/chap03.html#volapuk The Esperanto Book: 3]</ref>. Към 1889 излизат повече от 30 периодически издания на волапюк. Институтът по преподаване възлизал на 1100 учители и 50 професори.
=== Намаляване на популярността ===
Ред 434:
== Източници ==
<references/>
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Волапюк| ]]
| |||