Бхагавад гита: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м кор.; форматиране: 6lokavica, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 14:
 
=== Медитация ===
Кришна казва, че когато човек мисли за предмети, които доставят удоволстиеудоволствие се появява привързаност към тях, от привързаността се ражда желание, от желанието гняв, а от гнева заблуда, заблудата води до загуба на паметта, от загубата на паметта следва унищожаване на способността да се различава. Човек трябва да контролира сетивата като контролира ума. За да може да се контролира ума е нужна практика на [[медитация]]. Кришна казва, че без медитация няма мир, а без мир няма щастие. Той дава на Арджуна наставления за практикуване на медитация сходни с [[Йога сутра]] на [[Патанджали]]. Йогинът трябва да си намери уединено място, да седи с изправен гръбначен стълб, да уравновеси дишането си, да изрича сричката [[Ом (мантра)|Ом]] (символизираща [[Брахман]], Абсолюта) и да се концентрира в точката между веждите. Постоянството, безстрашието и целомъдрието, както и умереността в храненето, спането и работата са необходими за успех в медитацията. Чрез практиката на медитация йогинът вижда Аза обитаващ всички същества и всички същества в Аза, т.е. може да постигне свръхсъзнание, ''[[самадхи]]''. Кришна идентифицира Аза със себе си.
 
=== Трите качества ===
Кришна описва трите качества (''гуни'') на материалната природа: ''сатва'' („светлина“, чистота, щастие, мъдрост, спокойствие), ''раджас'' („раждане“, активност, страст, жажда, алчност) и ''тамас'' („тъма“, невежество, инертност, небрежостнебрежност, заблуда) и различни техни проявления. Сред духовниците и интелектуалците преобладава ''сатва'', сред светските хора ''раджас'', а сред безделниците и престъпниците преобладава ''тамас''. Вкусните, здравословни, сочни и пълноценни храни са проявление на ''сатва''; лютите, горчиви, кисели и пресолени храни са проявление на ''раджас''; безвкусните, вкиснали, изгнили и ферментирали храни са проявление на ''тамас''. Йогинът трябва да култивира, развива и съхранява ''сатва'', защото по този начин булото на космическата илюзия (''[[мая (индуизъм)|мая]]''), което скрива абсолютната реалност ([[Брахман]]) може да бъде преодоляно. Той обаче не бива да се привързва дори към ''сатва'', защото всяка привързаност води до превъплъщение. Освободената душа отива отвъд трите качества на природата.
 
=== Космическата форма ===
[[Файл:Avatars of Vishnu.jpg|мини|265px|Космическата форма на Кришна]]
Кришна казва, че той е източникът, пазителят и унищожителят на вселената. Цялата вселена се крепи на него, като мъниста нанизани на връв. Той изброява пред Арджуна някои от проявленията си в света, своята божествена слава. „Ако някой човек притежава слава, богатство и власт, знай че това е проявление на частица от Моето великолепие“ (X:41). Кулминацията на Бхагавад гита идва в единадесета глава, когато по молба на Арджуна Кришна му разкрива своята космическа форма (''Вишварупа''), имаща безброй лица и крайници, излъчваща светлината на хиляда слънца и съдържаща всички същества и вещества във вселената. Арджуна вижда всички богове, демони, мъдреци, небесни същества; планетите и звездите; безброй ръце, крака, кореми, усти, очи и зъби, украшения и оръжия, без начало, среда и край. Арджуна вижда воините от двете армии влизащи в пламтящите усти на Кришна и намирайки смъртта си между ужасяващите му зъби. Кришна му казва, че дори и без неговото участие, съдбата на воините вече е решена и го призовава да придобие слава и да се наслаждава на царството като стане инструмента за посичането на враговете си. Ужасен от космическото зрелище, Арджуна моли Кришна да му прости, ако някога го е обидил, не осъзнавайки истинската му същност и да възвърне старата си форма. Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаност и не изпитва враждебност към което и да е същество.
Петте коня и колесницата
[[Файл:Chariot of body and Five horses.jpg|alt=или хаоса в живота на обикновения непреосветеннепросветен човек |мини|Алегория на човека, колесницата е материалното тяло, петте коня (сетивата) поводите са умът, кочияша-разума а нетленната душа страда или се наслаждава в почуда]]
 
== Дванадесет основни истини в Бхагавад гита ==
# Живото същество е вечно живееща душа. Съществувало е в миналото винаги и няма да има такова време, в което да не съществува в бъдеще. Тленното материално тяло съществува само известно време, а душата е съществувала винаги и ще остане да съществува вечно, дори след смъртта на тленното тяло. Душата е истинското ни аз, пътуваща в машината на тялото.
# Душата сменя телата си. На всеки седем години, клетките на тялото ни се обновяват напълно. Съзнанието на личността обаче се запазва през цялото време. Когато тялото се промени за последен път наричаме това състояние смърт, но душата просто се премества в ново тяло. Душата сменя телата си за различните си животи в материалния свят.
# Индивидуалното живо същeствосъщество е част от Върховната душа, притежаваща в много малко количество качествата на Върховния с уникална индивидуалност, която никога не се губи или унищожава. Душата е зависима от съществуването на Върховната душа. Кришна, като форма на Вишну, наречена Параматма (Свръхдуша) се намира в сърцето на всеки като вечен свидетел на дейностите, думите, мислите и чувствата на живото същество. Събуждането на изначалната същност на придружител на Бога е най-великата цел на живота за индивидуалната душа, водеща до постигане на търсеното вечно щастие.
# За дейностите си, всеки получава противодействие (карма), което ни обвързва в цикъла от непрекъснато раждане и смърт (самсара). Според действията си всяко същество изработва добра или лоша карма. Бог Кришна, като свидетел на всичките ни райски и адски съществувания, единствен предлага изход от самсара. Духовният свят е присъщ на душите и може да се постигне в рамките на един живот чрез практикуване на йога или процес на свързване на съзнанието с Бога.
# Бхагавад гита подтиква към развиване на визията, че всичко в света принадлежи на Бога и всичко, което се случва на живото същество, добро или лощо, еднакво представлява Неговата милост. Временното наслаждение го обвързва с материята и накрая винаги води до страдание. Душата е предназначена да изпитва висше духовно щастие. Първата крачка към духовното е поставянето на сетивата под контрол чрез духовна практика. Такава духовна визия води до самадхи (дълбока духвнадуховна концентрация на съзнанието, носещо пълно щастие).
# Има три вида дейности: освобождаваща, обвързваща и такава която трябва да бъде избягнатаизбегната. Греховните дейности са месоядство, хазарт, интоксикация, извънбрачен секс. Силната привързаност към резултата оплита живото същество в цикъла на наслаждение и последващо страдание. Работа без привързаност към резултата, в съответствие с наклонностите, без личен мотив и мързел, без чувство за притежание, извършвана за поддържане на живота ни освобождава от материалното съществуване и ни приближава към Бога.
# Богът слиза в най-различни прекрасни духовни форми, за да балансира материалния свят и привлече светлите личности към духовната Си обител.
# Богът е навсякъде и във всичко като създава мирозданието чрез собствените Си енергии и поглъща творението Си по време на унищожението. Кришна обяснява на Арджуна в Бхагавад-гита, че Той е вкусът на водата, ароматът на земята, светлината на слънцето и луната, сричката ОМ във Ведите и т.н.
# Отвъд безкрайното разнообразие от цветове, форми, субстанции, емоции, дейности и последици в материалния свят, съществува всепроникващата духовна природа на Брахман неподвластен на причините и следствието във вселената. Имперсоналният аспект на Върховния е Брахман-сиянието, излъчващо се от трансценденталното тяло на Бог Кришна.
# Трите качества (гуни) на материалната природа обвързват живото същество като с въжета в материалния свят. Доброто, страстта и невежеството се комбинират като създават огромното разообразиеразнообразие на материята. Те са навсякъде и във всичко. Духовното съзнание влизайки в контакт с тези характеристики на природата, бива обусловено от тях. Живото същество отразява качествата на материята, с които е в контакт, както безцветния диамант приема цвета на околната среда. Качеството добро е чистотата, която води до просветление и добруване, като обвързва душата с привързаност към щастие и знание. Страстта е желание, породено от привличане и силен копнеж. То стимулира към съзидание, но заслепява аза с привързаност към работата и материалистически амбиции. Гуната на невежеството или тъмнината води до забрава, мързел и сън. Гуните на природата винаги се борят помежду си за надмощие. Музиката и разговорите, думите и идеите, компанията на приятели и колеги, храната която ядем и дейностите, които извършваме ни бутат в различни посоки по различни начини. Душата е силно повлияна, объркана и обвързана като с въжета. Кришна, който е отвъд влиянието на трите гуни на природата, може да я освободи.
# Истинската религия означава познаване и разбиране на Бога.
# Кришна казва на Арджуна в края на техния разговор: ''„Винаги мисли за мен! Стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си! Така ти със сигурност ще ме постигнеш. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички религии и просто ми се отдай! Аз ще те освободя от всички греховни реакции. Не се страхувай!“''.
Line 58 ⟶ 59:
 
== Преводи ==
През [[1785]] г. е публикуван превод на Бхагавад гита на [[английски език]] от Чарлс Уилкинс. Това е първият превод на [[санскрит]]ска книга на европейски език. През [[1808]] г. пасажи от Гита са публикувани в книга заедно с преводи на други санскритски текстове на [[немски език]] от [[Аугуст Вилхелм Шлегел]]. Впоследствие Бхагавад гита е преведена и на много други езици. Издателство Евразия издава Гита с коментарите на [[Шанкара]] през 1996 г. с превод на Лъчезар Живин.<ref>Шанкара Ачаря (коментар). Божествената Йога, Бхагавадгита-бхашя, изд. Евразия, София, 1996</ref>
 
Най-авторитетен коментар на Бхагавад-гита (наречен [["Бхагавад-гита такава, каквато е"]]), направен от [[А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада]], издаден в САЩ през 1972 г. Книгата е преведена на повече от 80 езика и издадена в повече от 100 млн. екз.