Буругьол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) без някаква стара копирана част - видна по форматирането |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 41:
При [[цар Симеон|цар Симеон Велики]] към [[916]] г. и този район с цялата източна част на Беломорието е присъединен към [[България]] след като 79 години по-рано в [[837]] г. при хан [[Пресиян]] е присъединена западната ѝ част, за което свидетелства известния [[Надпис от Филипи]]. В [[1206]] г. [[цар Калоян]] възстановява българският суверенитет. От 890 г. езерото принадлежи на [[Ватопед|Ватопедския манастир]] в Света гора, комуто [[Иван Асен II|цар Иван Асен]] втори издава известната [[Ватопедска грамота]]. В [[14 век]] е част от владенията на [[севастократор]] [[Момчил войвода|Момчил]], при неговата столица [[Ксанти]], известен с българското си име Царево. При езерото в [[1344]] г. севастократора успешно напада турците, унищожава техния отряд и изгаря корабите им в тукашното пристанище. По-късно при северния бряг на лагуната става [[Битка при Перитор|Битката при Перитор]], в която Момчил загива в сражение с обединените турски и византийски войски.
След гръцката владение една част от рибарите се завръщат в селищата от където произлизат, а други, като Стефан Харитов Солинов, се заселват в Бургас и Созопол.<ref>{{Цитат книга|last=Шалапатов|first=Димитър|title=Българските Християнски селища в Западна (Беломорска) Тракия|year=|month=|publisher=Български писател|location=|isbn=978-954-443-873-9|pages=198 – 199}}</ref> За периода 1885 г. до 1912 г. главен ръководител на големия боругьолски далян е Радю Тодоров от с. [[Петково (Област Смолян)|Петково]], капитани на по-малките даляни също са българи родопчани, както и немалко от моряците рибари до 1920 г. и от май 1941 г.<ref>Васил Дечов, Ан. Примовски, „Българското риболовство на Бяло море“ – София 1938</ref>
На [[7 ноември]] [[1912]] г. Българската войска освобождава района от османска власт. От 1912 в Беломорската област на Царство България в пристанището е базирано капитанство „Порто Лаго“ – поделение на [[Беломорски флот|Българския беломорски флот]] и усилено се проучва тук да бъде построено главното българско пристанище на
Бяло море. Братът на [[Христо Ботев]] ген. [[Кирил Ботев]] е управител на Държавните солници край Портогалос на Бяло море през 1914 – 1918 г.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=44426 Станислав Велчев, Христо Ботев не оставя кръвни наследници, сп. Литературен свят, бр. 33, 2011 г.]</ref> След включването на [[България в Първата световна война]] на страната на Централните сили през октомври 1915 г., пристанището тук и околността са обект на многократни артилерийски атаки от атакуващите българското Беломорие военноморски съдове на [[Антанта]]та – Франция, Британия и Русия.
След Ньойският договор територията е дадена на Гръция, към [[28 май]] [[1920|1920 г.]] районът е завзет от нея, оттогава той си остава слабо развит. Правото на
На [[20 април]] [[1941]] г. България си връща [[Западна Тракия|Беломорието]], при езерото е възстановена българската рибарска кооперация „Бяло море“, оправен е пътя до него като важно пристанище между [[Кавала]] и [[Дедеагач]] и самото пристанище с капитанията. След [[деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември]] по нареждане на специално пратения в Беломорската област комунистически функционер [[Добри Терпешев]] към [[17 ноември]] [[1944|1944 г.]] българите са принудени да предадат властта на гърците, което е узаконено с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] влязъл в сила на [[15 септември]] [[1947]] г.
| |||