България във войната срещу Третия Райх: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 28:
== Първи етап ==
[[Файл:Kriva Palanka.png|мини|300п|Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-ро ЩАО навлиза в Крива паланка.|alt=Българската пехота, подкрепена от щурмово оръдие Sturmgeschütz 40 Ausf. G на 2-ро ЩАО навлиза в Крива паланка.]]
Определените за участие в бойните действия срещу [[Германия]] [[Първа българска армия|Първа]], [[Втора българска армия|Втора]] и [[Четвърта българска армия|Четвърта]] Български армии се дислоцират на западните граници на България и след подписване на договора от [[Крайова]] между България и Югославското народно освободително движение на [[Йосип Тито]] през септември 1944 г. Трите армии навлизат обратно в бившата югославска територия през октомври. [[Трета армия]] не се включва в операциите срещу Третия Райх, а остава дислоцирана на границата с Турция. Първа армия е командвана от ген. [[Владимир Стойчев]], Втора армия от ген. [[Кирил Станчев (офицер)|Кирил Станчев]], Четвърта армия от ген. [[Боян Урумов]], по късно от ген. [[Асен Сираков]]. Трите армии провеждат 4 операции: [[Брегалнишко-Струмишка операция]], [[Страцинско-Кумановска операция]], [[Косовска операция (1944)|Косовска операция]], проведени от [[Първа българска армия]] и [[Четвърта българска армия]] и [[Нишка операция (1944)|Нишка операция]], проведена от [[Втора българска армия]], в която Българската [[бронирана бригада]] разгромява елитната немска [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген]]. На 28 октомври 1944 г. в [[Москва]] е подписано [[Московско примирие (1944)|примирие между България и антихитлериската коалиция]], в което Българската държава поема задължението да участва с войската в бойните действия по разгрома на Германия. По време на бойните операции са освободени хиляди български военнопленници от германския
== Втори етап ==
Ред 38:
Полковник Иван Кирчев (бивш началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия), издава през 1946 г. наръчника „По важни грешки и слабости проявени от българската народна войска през Отечествената война“. По разбираеми причини той не говори за проблемите, произлизащи от политически причини, а набляга на чисто военните. Според Кирчев: „Често явление беше по време на атаките да не се съчетава правилно огъня с движението. Особено лошо се използуваше огъня на артилерията за подпомагане изнасянето на пехотата до предударното разстояние. Това водеше до загуби от собствения артилерийски огън. Значителна част от командирите и прислугата на оръдията, минохвъргачките и тежките картечници не бяха подготвени добре технически и тактически. Това се дължеше на чинове, заемащи длъжности на специалисти без да са такива. Масово явление в боевете беше, войниците да проявяват боязън, а понякога и нежелание да вървят напред. Командирите им, за да ги увличат, излизаха да ги водят в най-критичните моменти и ставаха жертва. Затова в тази война процентът на излезлите от строя командири е много голям“.
[[Файл:Drava 1945.jpg|мини|250п|Български войници в атака по време на [[Дравската операция]] в Унгария.]]
Това е непопулярна война за българската армия. Дотогава всички войни, които се водят от България, са войни, при които българският войник участва с желание. Защото те са свързани с обединението на българската нация. Тази война е наложена от Съветската армия. Българският офицер е употребен в тази война, защото след нея последват масови действия на комунистическата власт, при които офицерския кадър е разгромен. Преди това главното командване, командири на армии, на дивизии, и на полкове, са ликвидирани физически. Българската армия е ръководена тогава от лица, които нямат необходимата подготовка. Това са предимно запасни офицери, които принадлежат към кръга „Звено“, който участва в „Отечествен фронт“ и политически-командири, които са бивши комунистически партизани. Голяма част от офицерите са немски възпитаници и не мразят германците. В същото време офицерския корпус е настроен отрицателно към комунизма, но към самите руснаци няма лошо отношение. Армията се бие срещу германците, въпреки че не ги чувства като врагове. Тя не чувства като врагове и унгарците, нито [[усташи]]те, нито [[Руски охранителен корпус|руския охранителен корпус]] с които също се водят сражения. Войниците се бият срещу тях, понеже изпълняват заповедите на главното командване.<ref>Константин Голев, Мариан Гяурски.-съставители, Eхо от войната, Издателство „Фоли
[[Файл:May 1945 Hungary-Bulgarians.jpg|мини|250п|Български танк [[Pz.Kpfw.IV]] в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.|alt=Български танк Pz.Kpfw.IV в Унгария, предаден на Първа бронирана дружина след боевете при Драва, март 1945 г., от трофейните складове на Трети украински фронт и все още с отличителните знаци на РККА.]]
Взаимоотношенията на Българската армия с [[ЮНОВ|югославските комунистически партизани]] са доста сложни, като дори на подписването на Крайовската спогодба, [[Тито]] се решава едва след съветски натиск. Настъплението на югославските комунисти съвпада с придвижването на българските армии на изток и оттеглянето на германците в същата посока. Навсякъде [[Югославски партизани|югославските партизани]] имат указание да се отнасят към българите резервирано, като към бивши окупационни части, което те демонстративно изпълняват. В радиограма на [[Георги Димитров]] от Москва до [[Трайчо Костов]], изпратена на 20 ноември се казва: „''Помолете маршала ([[Фьодор Толбухин|Толбухин]]) да обърне внимание на противоречивите сведения, които се съдържат в известията на българското командване и на известията на югославското командване за военните действия за завземането на градове от българската армия в Македония. Нека съветското командване въздейства, за да не се отричат или омаловажават военните успехи на българските войски в югославските известия.''“
| |||