Психиатрия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ненужен интервал преди точка |
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
||
Ред 22:
След падането на [[Римска империя|Римската империя]] настъпва [[Средновековие]]то. Това е продължителен период, в който властват религиозните догми. Научният метод не се зачита, а от античното наследство се взема само онова, което пасва на новия религиозен мироглед. Набелязаните в древността телесни причини за психичните разстройства постепенно биват забравени. Основна причина на психичното страдание става [[грехопадение]]то. Като последица, около манастирите се създават приюти начело с [[монах|монаси]], полулекари, полузнахари. Съществен проблем били [[епилепсия|епилептичните]] и [[хистерия|хистеричните]] припадъци, но и други такива. Те били обяснявани с „поддаване на злото“ и „обсебване от [[Сатана]]“. Решението за тях бил обредът [[екзорсизъм]].
Към IX век в Италия, където влиянието на древността било най-силно, възниква една от първите големи медицински школи. През XI век Константин Африкански написва трактат за меланхолията. През XII век били създадени медицински факултети в Париж, Оксфорд и Кембридж. През XV век италианският лекар [[Савонарола]] пише, че психично болните са бити с пръчки до кръв, „за да се оттекат материалните причини на манията“ и също, че са бодени с игли и остриета, „за да се разнесе застоят на мислите, причинени от меланхолията“. Савонарола възразява срещу подобни методи. През [[Средновековие]]то се сменят две епохи – на феодализмът и капитализмът. Отпадането на
Епохата на Ренесанса предизвиква подем в науката и изкуството. През XVI век Платер прави класификация на психичните заболявания за пръв път след Древността. Той разделя причините на външни и вътрешни. Оказва се, че средновековната схоластика не е натрупала никакъв фактически материал, а източниците от древността са недостатъчни. Отхвърля се грехопадението като причина за психичните болести. Натрупват се факти, показващи, че те възникват при тежки телесни заболявания и психични въздействия. Това води до разделение между лекарите на „соматици“ и „психици“. Те водят спорове. През XVIII век болните се оковавали с вериги. Френските лекари Кабанис и Пинел свалят веригите на психично болните чрез реформа. Веригите се заменят с меки колани и усмирителна риза. Такава реформа последвала и в много други страни.
Ред 32:
* Психотичните епизоди не са сами по себе си болести, а само симптоми на мозъчния процес.
Това вдъхновява Майнерт и Вернике. Според Морел психичните заболявания се унаследяват изцяло. Това пък вдъхновява криминологът Ламброзо. [[Емил Крепелин|Крепелин]] подема идеята на Калбаум за обособяване на нозологичните единици чрез системни проучвания на психични заболявания. По този начин той внася яснота между телесната медицина и психиатрията. Така се спира пътя за спекулиране и
През XX век психичните заболявания са факт, свързан с мозъчните процеси. Човешкото съществуване се разглежда през „био-социо-психе“ моделът. Напредва [[психофармакология]]та и болните се лекуват предимно с лекарства, а понякога и с [[психотерапия]]. Критик на тези подходи е [[антипсихиатрия]]та, но която всъщност не дава адекватна алтернатива.
| |||