Пунически войни: Разлика между версии

Въпреки сложната обстановка в Северна Италия и Адриатическо море, Рим осъзнавал, че трябва да спре развитието на Картаген в Испания. Владенията му се простирали вече до ПиринеитеПиренеите и Сенатът бил изложен пред угрозата да се изправи срещу силна коалиция между галите от днешна Франция, Картаген и иберийските племена. Римският военен план бил много амбициозен. За разлика от Първата пуническа война, този път сенатът подценил военните възможности на Картаген и не оценил гения на Ханибал. Рим възнамерявал да атакува на два континента – да нахлуе в Испания и да стовари войска в Африка от Сицилия, за да превземе Картаген.

За да изпревари нахлуването на Рим в Африка, Ханибал с необикновена бързина повел войските си към Италия. Преминал ПиринеитеПиренеите с 50 000 пехотинци, 9000 конници и 37 бойни слона. Той разбил римляните през есента на 218 г. пр. Хр. при река Тицин (Тесин) и при реката Требия през декември 218 г. пр. Хр. Пътят към Италия бил открит. За да използва предимството си от мълниеносното си за онова време придвижване, Ханибал се решил на необикновен подвиг – да премине с армията си Алпите през зимата. Походът бил изключително труден и той загубил половината от числения състав на войската си, както и почти всички свой „танкове“ – от бойните слонове му останали само 6. След като излязъл в Северна Италия, Ханибал възстановил част от загубите на хора и коне от галите и започнал да си пробива път на юг, където лесно можел да получава помощ от Картаген. Той бляскаво изпълнил този план, като разбил римляните при Транзиманското езеро.