Йордан Йовков: Разлика между версии

 

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в град [[Ксанти]], a година по-късно е командирован в редакцията на списание „[[Военни известия]]“. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в [[Добрич]]. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от [[Румъния|румънците]], Йовков минава нелегално границата и се установява във [[Варна]], където е учител до есента на [[1920]] г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [[Букурещ]]. През 1920 – 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в [[Свети Йосиф (болница в Пловдив)|Католическата болница]] в [[Пловдив]]. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това – [[апандисит]]. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност.