Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: почистване на пясъчника
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Уикипедия:Пясъчник/Начало}}
{{Книга
== Щракнете за редактиране → ==
| име = Гераците
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->
| корица =
| корица-текст =
| език = български
| автор = [[Елин Пелин (писател)|Елин Пелин]]
| илюстратор =
| издадена-година = [[1911]]
| създаден-година = преди 1907
| създаден-държава = {{BUL}}
| издателство = Ал. Паскалев
| жанр = [[повест]]
| страници =
| ISBN =
}}
'''„Гераците“''' ([[1911]]) е [[повест]] от българския писател белетрист [[Елин Пелин (писател)|Елин Пелин]], публикувана на части в сп.„[[Художник (1905 – 1909)|Художник]]“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II ([[1911]]).Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга. Повестта е считана за пример за реалистичното течение в началото на ХХ век, в което се описва българското село и селският бит.{{hrf|Мешеков|1989|264}}
 
Текстът е основна част от учебната програма по български език и литература в средното училище. Поставян е множество пъти на сцена и поне два пъти на големия екран.
 
== Написване и публикации ==
[[Файл:Elin Pelin.jpg|Елин Пелин ок. 1920 г|дясно|мини]]
Повестта ''Гераците'' излиза за първи път в сп. [[Художник (1905 - 1909)|Художник]], (година II, брой 7-8) през април, [[1907]] г.<ref>{{Citation | last = Пелин | first = Елин | title = ''Гераците'' | publisher = сп. ''Художник'' | year = 1907 | url = https://bgmodernism.com/HUDOJNIK_g_2_1907-03-01_7-8 | access-date =07.02.2020 }}</ref> Там са публикувани първите четири глави (19-31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година.{{hrf|Пелинъ|1911|4-60}}
 
Тъй като повестта е част от задължителната учебна програма в средното училище, тя е преиздавана многократно в много издания, в събрани съчинения и отделни пълни и преработени издания.
 
== Съдържание ==
{{сюжет}}
Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с ''широкия двор, в който можеше да се смести една махала''. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.
 
{{Quote box
|quote = ''В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.''
|source = из глава I
|align = left
|width = 30%
|border =
|fontsize =
|bgcolor =
}}
 
Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.
 
Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града ''нещо като бакалница''. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.
 
Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, ''господар на човешкото сърце'', ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.
 
Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са ''отраснали няколко поколения'' и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.
 
{{сюжет-край}}
 
== Герои ==
* '''дядо Йордан Герака''' - патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязв края на повестта.
* '''баба Марга''' - съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
* '''Божан''' - най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
* '''Божаница''' - негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
* '''Йовка''' - дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
* '''Петър''' - средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
* '''Петровица''' - жена на Петър
* '''Павел''' - най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с [[Венерически болести|венерическа болест]].
* '''Елка''' - жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
* '''дядо Матей Маргалака''' - самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.
* '''Захаринчо''' - син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.
 
= Теми и мотиви =
=== Борът ===
В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците. Този бор ни се казва е донесен от [[Риломанастирска гора|рилската света гора]] от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е [[метонимия]] за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.
 
=== Селото и градът ===
Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото. В ''Гераците'' градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и ''тръгнала по лош път''. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.{{hrf|Кирова|2009|80}}
 
= Критика =
Един от първите отрицателни рецензенти на повестта е д-р [[Кръстьо Кръстев]], който напада повестта като художествено не издържана. В защита на Елин Пелин българският критик [[Иван Мешеков]] изтъква всички български белетристи, които говорят за селото по реалистичен, скептичен начин.{{hrf|Мешеков|1989|264}}
 
= Адаптации =
=== Театър ===
* '''Божан, Петър и Павел''' - постановка на Снежина Петрова, [[Драматичен театър Ловеч]]
* '''Гераците''' - постановка на Стефан Спасов, [[Драматичен театър "Сава Огнянов"|Драматичен театър "Сава Огнянов", Русе]]
* '''Есента на Гераците''' - актьорски спектакъл, [[Драматично-куклен театър „Константин Величков“|Драматично-куклен театър Константин Великнов, Пазарджик]]
* '''Ние, Гераците''' - постановка Снежна Петрова, [[Университетски театър на НБУ|Университетски театър, Нов български университет]]. В ролите Божидар Михайлов, Бояна Георгиева, Валерия Иванова, Веселина Бояджиева и др.<ref>{{cite web | title = Спектакъл "Ние, Гераците" | url = https://news.nbu.bg/bg/events/spektakyl-nie-geracite!39409 | website = news.nbu.bg | date = 13.11.2019 | access-date = 08.02.2020}}</ref>
 
=== Кино ===
Повестта е адаптирана два пъти за големия екран:
* '''[[Гераците (филм, 1958)|Гераците (1958)]]''' - игрален филм, режисьор [[Антон Маринович]], сценарист [[Христо Сантов]]; в ролите [[Народен артист|н.а.]] [[Георги Стаматов]] (Йордан Герака), [[Народен артист|н.а.]] [[Иван Димов]] (Матей Маргалака), Ангелина Сарова (Елка), [[Стефан Пейчев]] (Божан), [[Кунка Баева]] (Божаница) и др. Филмът е част от цялостно течение в българското кино, в което се адаптират класически български произведения.
* '''[[Гераците (филм, 2008)|Гераците (2008)]]''' повторна адаптация на повестта, режисьор, сценаристи продуцент [[Максим Генчев]]. В ролите Максим Генчев (Йордан Герака), [[Симеон Алексиев]] (Матей Маргалака), Десислава Чутуркова (Елка) Райчо Василев (Божан) и др. Филмът е срещнат с предимно отрицателни рецензии.
 
= Бележки =
<references />
 
=== Източници ===
* {{cite book |author=<!-- Иван Мешеков, Владимир Василев и др. --> |title= ''Елин Пелин в българската критика'' |location=София |publisher= изд. Български писател |date=1977}}
* {{cite book |last= Кирова |first= Милена |date= 2009 |title= ''Литературният канон. Предизвикателства'' |location= София |publisher= изд. "Св.Климент Охридски" |isbn= 978-954-07-2811-7}}
* {{cite book |last= Мешеков |first= Иван |date= 1989 |title= ''Есета, статии, студии, рецензии'' |location= София |publisher= изд. Български писател }}
* {{cite book |last=Пелинъ |first=Елинъ |date=1911 |title=''Разкази томъ II'' |url= |location=София |publisher= изд. Ал. Паскалевъ}}
* {{cite book |last= Пондев |first= Петър |date= 1976 |title= ''Елин Пелин. Изследване'' |location= София |publisher= изд. Народна просвета}}
* {{cite book |author=<!--състав--> |title= ''Страници за Елин Пелин. Творчеството на писателя в българската литературна критика'' |location= София |publisher=изд. Параф |date= 1991 }}
* {{cite book |last1=Янев |first1=Симеон (ред.) |title= ''Атлас на българската литература 1878-1914''|location= Пловдив |publisher= изд. Жанет |page= |isbn= 954-491-160-Х |date= 2003}}
 
= Външни препратки =
* {{Моята библиотека|5624|Гераците}}
 
[[Категория:Елин Пелин]]
[[Категория:Български повести]]
[[Категория:Литература след Освобождението]]
[[Категория:Книги от 1911 година]]