Бобошево: Разлика между версии

* [[Бобошевски манастир|Бобошевски манастир „Свети Димитър“]] – недействащ манастир, който се намира на около 4 km над Бобошево. Манастирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 m на 2,66 m и височина 5,50 m. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 m и дълбока 0,70 m. В източната стена, вляво от апсидата, има полукръгла ниша, а в северната стена – четвъртита. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен [[притвор]] с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на [[наос]]а е застлан с каменни плочи. Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви [[стенопис]]. Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. според надписа на входната врата в наоса. Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. От манастира днес е оцеляла манастирската църква, която е реставрирана изцяло. Църквата е паметник на културата от национално значение. Запазена е и част от воденицата, на която колелото все още се върти.

* [[Свети Илия (Бобошево)|Късносредновековна църква „Свети Илия“]] – построена е през 1687 г. Намира се в източната част на град Бобошево, под местността Бялата пръст. Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 m и ширина 5,30 m, без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 m и дълбоки 0,70 m. На запад сградата завършва с анти. На източната фасада има и една аркирана ниша, а на западната – три. Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранната стенопис върху свода и горната част на стените е от 17 век, а по-късната – от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша.

* [[Света Богородица (Бобошево)|Възрожденска църква „Света Богородица“]] – църквата е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове в Кюстендилско. Тя се отличава с необичайна архитектура, напомняща [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. Строителството ѝ започва през 1851 г. и завършва след десетилетие – през 1862 година. Неин строител е прочутият [[Миленко Велев|първомайстор Миленко]] от село [[Блатешница]], Радомирско, който е строител и на южното крило на [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. По план е трикорабна [[базилика]]. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 m, ширина 8 m и е висок 10 m. Иззидан е от камък с тухрени пояси и е покрит с керемиди. Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Църквата е действащ храм, паметник на културата.

* [[Руенски манастир|Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“]] – манастирът е разположен в красива местност в близост до град Бобошево, на около 8 km западно от международния път [[София]] – [[Кулата]], на 2,5 km над село [[Скрино]] – родното място на свети [[Иван Рилски]]. Строителството на манастира започва върху руините на стар християнски храм, през 1999 г. От него по живописна пътека се стига до пещерата, където най-напред е служил свети Иван Рилски. Манастирът е един от най-новите в България. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио в България „Сион“.