Борис Вилкицки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-в дясно +вдясно)
Ред 52:
На първия участък от пътуването, след като преминават през [[Берингов проток|Беринговия проток]], корабите действат отделно. „Таймир“ напразно търси несъществуващата ''Земя Санников'', при което е открит малкия остров [[Вилкицки (остров)|Вилкицки]] (20 август 1913 г., от [[Новосибирски острови|Новосибирските острови]], {{coord|75|42|N|152|30|E|}}) и заобикаля от север Новосибирските острови. При остров [[Преображение (остров)|Преображение]] ({{coord|74|40|N|112|56|E|}}) двата кораба се срещат и продължават на север покрай източното крайбрежие на п-ов [[Таймир]]. При съвместния им път на север са открити големия залив [[Мария Прончищева (залив)|Мария Прончищева]] ({{coord|75|39|N|112|58|E|}}) и ниския остров [[Малък Таймир]] ({{coord|78|06|N|107|11|E|}}).
[[Файл:Stamps of Russia 2013 No 1732-1734 Severnaya Zemlya.jpg|мини|260px|Руска пощенска марка по случай 100 години от откриването на архипелага Северна земя, 2013 г.]]
На разсъмване, на 21 август 1913 г., напред и малко в дясновдясно от курса на корабите е забелязан високия силует на неизвестен голям остров и ледоразбивачите се отправят към него. За подробното му изследване „Таймир“ поема покрай източното му крайбрежие, „Вайгач“ – покрай южното. Скоро „Вайгач“ се натъква на непроходими ледове, връща се обратно и се присъединява към „Таймир“. На 22 август на новооткритата земя [[Северна земя]] (около 37 000 km<sup>2</sup>, на 80° 04` с.ш.) е издигнат руския флаг. След това двата кораба продължават плаването си на северозапад покрай бреговете на острова (впоследствие се доказва, че това е [[архипелаг]]) и след като изминават около 330 km достигат до крайната северна точка на острова на 81° 15` с.ш.
 
Поради тежките ледове, които преграждат пътя на ледоразбивачите те са принудени да се върнат обратно и недалеч от остров [[Малък Таймир]] откриват друг малък остров – [[Старокадомски]] ({{coord|78|15|N|106|30|E|}}). На 31 август корабите поемат обратно на изток, след пет дни достигат до остров [[Бенет (остров)|Бенет]] {{coord|76|44|N|149|30|E|}}), като по пътя не намират и следа от митичната Земя ''Санников'' и на 12 ноември 1913 г. се завръщат във [[Владивосток]].