Карлос Гон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност|предприемач}} '''Карлос Гон''' е френско - ливанско - Бразилия|...“
(Няма разлика)

Версия от 20:48, 9 февруари 2020

Карлос Гон е френско - ливанско - бразилски предприемач, роден на 9 март 1954 г. в Порто Вельо, Бразилия .

Карлос Гон
كارلوس غصن
26 март 2008 г.
Роден
9 март 1954 г. (70 г.)
Учил вЕкол политекник
Парижко национално висше минно училище
Предприемаческа дейност
Работил вНисан Мотър Къмпани, Рено
Семейство
Уебсайтcarlosghosn.info
Карлос Гон в Общомедия

Карлос Гон е президент и изпълнителен директор на Рено от 2005 до 2019 г., председател на Съвета на директорите на Нисан от 2017 г. до 2018 г., както и председател на съвета на директорите на групата Мицубиши Моторс от 2016 г. до 2018 г. и председател на съвета на директорите на руския автомобилен производител АвтоВАЗ. Той е и изпълнителен директор на алианса Рено-Нисан-Мицубиши, който през 2017 г. достига първото място в света сред автомобилните производители, изпреварвайки Фолксваген Груп, Тойота и Дженеръл Мотърс .

В края на 90-те години на 20 век, под председателството на Луи Швайцер, той прилага радикална политика за намаляване на разходите и преструктуриране на Рено, която дава възможност на групата да запази своята рентабилност и постави началото на репутацията си на „убиец на разходи ”. В началото на 2000 в японската автомобилна група Нисан той провежда драстична политика на намаляване и преструктуриране, което позволява пълното възстановяване на групата, по това време на ръба на фалита . По това време той е посочен като един от най-мощните бизнесмени в света.

През ноември 2018 г. , той е арестуван от японската правосъдна система, заподозрян е в укриване на доходи във финансовите отчети на Nissan. На следващия месец той е обвинен в използването на корпоративни средства за лична изгода. Поставен под домашен арест в Токио, след като е затворен близо шест месеца, той успява да напусне Япония тайно през последните дни на декември 2019 г- и се установява в Ливан, използвайки факта, че няма споразумение за екстрадиция между двете страни и че той има ливански паспорт.