Разлика между версии на „Националсоциалистическа германска работническа партия“

м
Bot: Automated text replacement (-в ляво +вляво)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (Bot: Automated text replacement (-в ляво +вляво))
 
[[Файл:Nsdap01.jpg|мини|Членска книжка на НСДАП.]]
От самото начало ДАП се противопоставя на ненационалистическите политически движения, особено в лявовляво, включително [[Германска социалдемократическа партия|Социалдемократическата партия на Германия]] (СДПГ) и [[Комунистическата партия на Германия]] (КПГ). Членовете на ДАП се обявяват за борба срещу „[[Болшевики|болшевизма]]“ и всеки, който се смята за част или помощник на така нареченото „международно еврейство“. ДАП също така се противопоставя на Версайския договор.{{sfn|Shirer|1991|p=33}} ДАП не се опитва да бъде публично оповестена, а срещите се пазят в тайна, като обществените говорители обсъждат какво мислят за сегашното положение на Германия или пишат за подобни общества в Северна Германия.
 
ДАП е сравнително малка група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, привлича вниманието на германските власти, които стават подозрителни към всяка организация, която изглежда да има подривни тенденции. През юли 1919 г., докато е в Мюнхенската армия, [[Адолф Хитлер]] е назначен за началник на отдел „Образование и пропаганда“ в [[Бавария]]. Хитлер е назначен да влияе на други войници и да ги привлече в ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|pp=71 – 82}} Докато присъства на заседание на партията на 12 септември 1919 г., Хитлер се забърква в разгорещен спор с професор Бауман, който поставя под въпрос стабилността на аргументите му срещу капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от [[Прусия]] и да направи нова южногерманска нация с [[Австрия]]. Като атакува яростно аргументите на човека, Хитлер създава впечатление на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „професорът“ напуска залата, признавайки недвусмислено поражението си.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} Дрекслер го насърчава да се присъедини към ДАП.{{sfn|Kershaw|2008|p=75}} По нареждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединяване към партията и в рамките на една седмица е приет като член на партията{{sfn|Evans|2003|p=170}} под номер 555 (партията започва да брои членствата от 500 нагоре, за да създаде впечатлението, че е много по-голяма партия).{{sfn|Kershaw|2008|pp=75, 76}}{{sfn|Mitcham|1996|p=67}} Сред по-ранните членове на партията са [[Ернст Рьом]] от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наречен духовен баща на националсоциализма<ref name="Blamires2006">{{cite book|author=Blamires, Cyprian P.|title=World Fascism: A Historical Encyclopedia|url=https://books.google.com/books?id=nvD2rZSVau4C&pg=PA185|accessdate=13 март 2013|year=2006|publisher=ABC-CLIO|isbn=978-1-57607-940-9|pages=185–}}</ref>, тогава – студент от [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|университета в Мюнхен]] [[Рудолф Хес]].{{sfn|Shirer|1991|p=43}} Всички по-късно са изтъкнати личности в нацисткия режим.