Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст |
м Bot: Automated text replacement (-в ляво +вляво, -В ляво +Вляво) |
||
Ред 61:
Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929 – 1938 г.) Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“<ref>447 и 276 стр. голям формат с фотографии, рисунки и 16 цветни приложения; под перото на 12 наши видни учени, с 9 студии и предговори от самия него</ref>. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].
[[Файл:Rafail Popov Arheologicheski Muzei.jpg|alt=Рафаил Попов (в бяло), като директор на археологическия музей в София.|ляво|мини|300px|Рафаил Попов (в бяло), като директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] в София. В дясно от него проф. [[Гаврил Кацаров|Г. Кацаров]], унгарският проф. Томпа, уредникът на музея [[Кръстю Миятев|К. Миятев]],
В последващите години продължава усърдно да изучава скалния релеф на Мадара. Полага основи на второ издание за естествено-исторически музей за сбирки, даващи представа за фауната, флората и земния състав на Мадарския край. Съдейства на няколко научни и културни дружества, в които членува, както и на Български археологически институт (БАИ) (основател/член до края на живота си). През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей<ref>През 1922 г. – 1480 броя вкаменелости и минерали; 1924 г. – подарява няколко едри фосилни риби; 1930 г. – по случай женитбата на Царя и Царицата подарява сбирка от 1200 фосили, а по случай раждането на престолонаследника още една голяма сбирка главно от сенонски и неокомски вкаменелости; През 1939 г. той предава на царския музей около 3000 екземпляра вкаменелости.</ref>.
Ред 141:
Файл:Rafail Popov Kodjadermen.jpg|Рафаил Попов при разкопаването на Коджа-Дерменската могила 1914 г.
Файл:Rafail Popov Skull.jpg|Рафаил Попов (дясно), като уредник на предисторическия отдел в Народния музей, с негови колеги: Никола Мушмов (седнал
Файл:Rafail Popov Madara.jpg|Рафаил Попов (ляво), с група учени при разкопките на Мадара 1935 г.
Ред 147:
Файл:Madara Museum Opening.jpg|Октриване на Мадарския музей 1936 г.
Файл:Rafail Popov Madara Cave.jpg|Посещение на Малката пещера при Мадара, от група учени и литератори.
Файл:Rafail Popov Picnic.jpg|Рафаил Попов (полегнал) и Коста Кюлюмов с дъщеря му Милка на колене, отзад изправени Ат. Донков, Дечка Попова (съпруга) и д-р Ненков
| |||