Разлика между версии на „Добромир (село)“

редакция без резюме
м
 
== География ==
Село Добромир е разположено в северното подножие на [[Камчийска планина]], [[Източна Стара планина]], в долината на река [[Луда Камчия]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 1806, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, край източния бряг на язовир [[Цонево (язовир)|Цонево]] при вливането на реката в началото на [[язовир]]а в най-югозападната му част. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са [[Канелени горски почви|канелени горски]] и излужени и [[Сиви горски почви|сиви горски]].<ref>[https://obstinaruen.com/природни-реруси/ Община Руен, ''Природни ресурси'']</ref>
 
През Добромир минава третокласният [[Републикански път III-208]] – в границите на селото негова главна улица, който ''на север'' води през селата [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – през селата [[Билка (село)|Билка]] и [[Дъскотна]] към град [[Айтос]], а с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] – към село Руен. На около половин километър северно след Добромир от третокласния път се отклоняваIII-208 вдясно, на изток, се отклонява местен път към близката кариера „Добромир“ за добив на [[варовик]], а на около километър вдясно, покрай източния бряг на язовира – път към [[Скала|скалното]] образувание [[Чудни скали]].
 
[[Надморска височина|Надморската височина]] на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m.
 
== История ==
След завършилата през 1878 г. [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]], селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. То се намира в България от [[1885]] г. – с името ''Касъклар кайряк'' (Кайряк махле), след извършеното [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]. Преименувано е на ''Добромир'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 99; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref>
 
=== Просветна дейност ===
От [[1910]] г. в паянтова сграда в двора на [[джамия]]та се е изучавало [[ислям]]ско вероучение. През [[1933]] г. се въвежда [[латиница]] в обучението на учениците. Учители са лица, завършили духовни училища. До [[1947]] г. училището е частно. От 1948 г. училището е обявено за държавно с назначени и платени учители, които са нередовни и без педагогическа правоспособност. През учебната 1955/1956 г. се открива прогимназия със слети класове до VІ клас. През 1960 г. е построен първият етаж на училищната сграда с три учебни стаи. Учи се на две смени. Същата година се въвежда и обучението на български език. През 1982 г. се построява и вторият етаж на [[основно училище|основното училище]] „[[Алеко Константинов]]“ и се преминава на една смяна на обучение.<ref>[http://ou-alekokonstantinov.iweb.bg/index.php Основно училище "Алеко Константинов", село Добромир; сайт]</ref>
 
== Религии ==
== Обществени институции ==
== Културни и природни забележителности ==
В местността ''[[Балабандере|Балабан дере]]'' се намират скалните образувания ''Свинската глава'', ''Костенурката'' и ''Калпак Кайа''.<ref name=ГЕБ/>
 
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
1900

редакции