Ударен музикален инструмент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м форматиране: 6x тире, 4x нов ред, 6lokavica, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 3:
== Дефиниция, етимология и употреба на термините ==
Думата „удар“ има по-широко тълкуване, когато става дума за ударни инструменти. Те се наричат „ударни“, но при тях звукоизвличането става също и чрез триене, разтрисане, приплъзване, движение на една или няколко части от инструмента с друга, чрез въртене във въздуха, развиване, хвърляне, поставяне във вода, и дори духане подобно на аерофонните (духови) инструменти.
 
Затова и названието „перкусионни инструменти“ има по-общ характер в сравнение с „ударни“.
 
Line 60 ⟶ 61:
 
В първоначалното безцелно пляскане с ръце постепенно започва да бъде влаган смисъл, който прераства в отмерването на [[ритъм]] в хармония със първобитните крясъци, викове и елементарни мелодийки.
 
Именно пляскането с ръце е първото проявление на перкусионното изкуство.
 
С течение на времето пляскането с ръце вече не можело да задоволява потребностите на първобитните хора да изразяват това, което чувстват, и те започнали да търсят начини да "украсят"„украсят“ това пляскане, използвайки различни подръчни средства и материали. Ударните инструменти заемат важна роля в историческото развитие на музиката и са неизменна част от бита и [[ритуал]]ите на първобитните хора.
 
За хората в [[праистория|първобитно-общинния строй]] [[музика]]та, [[танц]]а или [[театър]]а не са съществували като самостоятелни понятия. Материалите, които са използвали за инструменти, са били от растения или животни, първите [[барабани]] не са имали резонатор от [[дървесина|дърво]], а са били изкопавани дупки в земята с различен диаметър, върху които са били опъвани кожи закрепени непосредствено за пръстта, [[кост]]и с различна дължина, които са нанизвали подобно пластините на днешните [[ксилофон]]и. Заедно с това са се използвали [[челюсти (музикален инструмент)|челюсти]] на различни животни, за да издават тракащ звук.
Line 70 ⟶ 72:
Отделянето на [[църковна музика|църковната музика]] от типично фолклорната музика довежда до нов тласък в самото развитие на музиката, но дори и в днешно време при някои от племената в Африка няма рязка граница между военна (маршова) музика, църковна и фолклорна музика. Основополагащ е моментът, в който католическата църковна музика в западна Европа започва да става светска и композитори като Бах, които дотогава пишат произведения с религиозен характер, получават по-голяма свобода да творят.
 
Макар с религиозна насоченост, много от произведенията започват да се използват не само тясно свързани с функционирането на църквата. Това най-общо казано eе моментът, в който класическата музика се отделя като самостоятелен жанр. Първите композитори са били тясно свързани със някои меценат цар, крал, граф, барон, a класическата музика е била привилегия само на висшето общество. Тромпети и барабани са били използвани за армията на краля, тимпаните стават част от дворцовата музика и са се тълкували като благороднически инструмент. За простолюдието основното забавление остава фолклорната музика, класическата музика е отъждествявана като дворцова.
 
Композитори като [[Йозеф Хайдн]], наричан „баща на симфонията“ дават начало на оркестровата музика. Дотогава дворцовата класическа музика се е изразявала в произведения за соло инструмент, малки и средно големи камерни ансамбли.
Line 79 ⟶ 81:
 
Тимпаните се настройвали на [[тоника]]та и доминантата на съответното произведение, което се свири. Промяната на тона, която се нарича престройване, била много бавна, тежка и трудна.
 
Първият композитор ползвал три тимпана, както и настройване на интервал октава в свои произведения бил Бетовен.
 
Line 86 ⟶ 89:
 
Много от типично арабските ударни инструменти идват със завоеванията на турските войски в Европа.
 
Тези инструменти били използвани в симфоничния оркестър. Именно класическата музика и в частност симфоничните оркестри изиграват най-голяма роля в развитието и усъвършенстването на ударните инструменти.
 
Line 102 ⟶ 106:
 
Ето и най-обичайните перкусионни инструменти, които се използват във всеки един стил музика:
* [[Класическа музика]] – тимпани, голям барабан, малък барабан, чинели, ксилофон, маримба, [[глокеншпил]] и др.
* [[Маршова музика]] – малък барабан, голям барабан, чинели и др.
* Популярна музика ([[джаз]], [[Поп музика|поп]], [[рок]], [[рап]], [[техно]]) – [[комплект барабани]]
* [[Църковна музика]] (католическа, православна) – [[камбана|камбани]], дървени и метални [[клепало|клепала]].
* Фолклорна музика —
** [[Африка]] – различни видове барабани, ксилофони, маримби и др
** [[Азия]] – гонгове, [[там-там]]и, чинели, камбанки, гигантски барабани и др
** [[Латинска Америка|Латиноамерикански]] и арфо-кубински инструменти – [[гуиро]], [[маракаси]], [[куика]], [[клавеси]] и др.
** [[Европа]] – различни по вид барабани. Характерни за българската народна музика са инструменти като [[тъпан]], [[тарамбука]], [[дайре]], различни видове звънци и др.
 
== Бележки ==