Разлика между версии на „Костур (град)“

[[Файл:Kastoria19.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, IX век]]
Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. [[Петър Коледаров]] смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат [[Кутмичевица|Кутмичиница]], образуван в ранните години на управлението на [[Борис I]], между 853 и 856 година.<ref name="Коледаров 42">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> И според него<ref name="Коледаров 44">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 44 | url = | accessdate = | quote = ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България... | lang-hide = | lang = }}</ref>, и според [[Васил Златарски]] Костур е част от България по договора от 864 година.<ref name="Златарски 51">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =51 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...оттука на югозапад пресичала [[Нередска планина|Нереченската планина]] и южно от Костур повръщала на запад... | lang-hide = | lang = }}</ref> В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на [[Симеон I]] за определяне на границата.<ref name="Златарски 337">{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =337 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_3_1.html | accessdate = | quote = ...завръщала на запад между [[Кайляри|Кайлари]] и [[Кожани]] към върха [[Синяк|Шиняк]], пре сичала горното течение на р. [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] южно от Костур към пл. [[Грамос]]... | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Коледаров 47">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 47 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
[[Файл:Devolskikomitat.jpg|мини|ляво|Деволският комитат през IX-X век]]
 
По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „[[За темите]]“ от [[Константин VII Багренородни]] е анахронично, базирано върху „[[Синекдем]]“ от VI век).<ref name="ODB"/> Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар [[Петър I (България)|Петър I]] в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и [[Преспа (град)|Преспа]] управлява единият от комитопулите [[Давид (комитопул)|Давид]].<ref name="Коледаров 54">{{cite book | title = Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. | last = Коледаров | first = Петър | authorlink =Петър Коледаров | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1979 | edition = | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | isbn = | doi = | pages = 54 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> Обявилият се за цар [[Самуил]] в 976 година насочва своите нападения на юг направо на в [[Тесалия]].<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =610 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref>