Сайга: Разлика между версии

Дължината на тялото е 108- – 146 cm, като при мъжките тя е 123- – 146 cm, а при женските – 108- – 125 cm. Височина при [[холката]] при мъжките е 69- – 79 cm, а при женските е 57- – 73 cm. Опашката е дълга 6- – 13 cm. Мъжките тежат 32- – 51 кг, а женските – 21- – 41 кг.

Козината е съставена от вълнист подслой и от груби четинести косми, които служат на сайгата за предпазване. Жълтеникаво-кафявата лятна козина е сравнително рядка, сравнена с на практика бялата зимна козина, която понякога е 2 пъти по-дълга и до 70% по-дебела. Коремът е винаги светъл на цвят. Има малка грива под врата. Муцуната е издута. Най-лесно забележимата черта е издутият и извит нос, по който си прилича с [[тапир]]а и [[дик-дик]]а. Той е много подвижен и притежава уникална вътрешна структура, като е изграден от спираловидни кости, много власинки и отделящи [[муcкусмускус]] жлези. Големият нос помага на сайгака през цялата година като филтрира праха, който се носи във въздуха, през летните миграции, и като затопля въздуха, преди той да достигне до дробовете, през ледените зими. Ако бъде погледната муцуната на сайгата внимателно, очите са разположени върху малки костни издатини. Тялото е подкрепено от тънки и дълги крака. Мъжките имат полупрозиращи рога с цвят на [[восък]], които достигат 20- – 25 cm. Рогата са почти вертикални, като долните две трети от тях са пръстеновидни, а в горния си край завършват листовидно.

През последните години числеността на сайгата рязко намалява, тъй като видът е избиван заради месото си и заради рогата, които се използват в медицината. През [[1993]] общият брой на сайгата надхвърлял 1 милион, като по-голямата част (810 000- – 825 000) са в [[Казахстан]]. Броят на казахстанските сайги намалява с 30% (570 000 останали живи индивида) до пролетта на [[1998]]. През [[2000]] броят на сайгите пада до по-малко от 200 000, което означава намаляване с 80%. Проучвания, направени през 2001- – 2002 г., показват, че са останали по-малко от 50 000 екземпляра, като в средата на [[1970-те|70-те]] години на 20 век има около 1 250 000 сайги.

Големината на семейството на сайгата варира от 200 000 животни през летните миграции до 30- – 40 животни в стадото през лятото. През есенната миграция отново се формират огромни стада, а през зимата мъжките изграждат харем от 5- – 15 женски.

Сайгакът е активен основно през деня, въпреки че понякога по пладне си почива. Номаден вид, сайгата няма фиксирана домашна територия и може да извърви десетки км на ден. Сайгата е изключително добър бегач и може да развие скорост от 80 км/ч. Популациите предприемат сезонни миграции, придвижвайки се през пролетта на север към летните пасища, а през есента се връщат на юг. Покриват 80- – 120 км на ден, като се движат с ниско приведена глава, а носът им филтрира вдигнатия прах. Разгонват се през зимата, като зрелите мъжки заемат своя собствена територия и се опитват да изградят харем от женски. Получават се остри сблъсъци между съперничещи си мъжки, резултатът от които често е смърт. През суровите зими има голяма вероятност полово зрелите мъжки да загинат, като до 97% може да умрат. В края на април оцелелите мъжките започват сезонни пролетни миграции като формират стада от 10- – 2000 индивида и се заселват на север. През това време женските скитат в големи стада, за да намерят подходяща за раждане земя, където те изоставят малките след около 1 седмица. Само 8- – 10 дена след бума при ражданията, женските и бебетата се отправят по следите на мъжките на стада от над 100 000 животни. След като миграцията завърши, потокът от животни прекъсва и те се разпръсват на по-малки стада. През есента се формират големи групи, като огромни маси от сайги се връщат на юг.

Бременността трае 140 дни. Женската ражда едно малко през първата година, а през следващите – по две. Тя отбива малкото след 3- – 4 месеца. Женските достигат полова зрялост на 8 месеца, а мъжките – на 20. Живеят средно 6- – 10 години, максимум 10- – 12 години.