Костур (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 68:
През пролетта на 1017 година византийският император [[Василий II Българоубиец]], подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =725 - 726 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия. | lang-hide = | lang = }}</ref> Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,<ref>{{cite book | title = The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2000 | edition = | publisher = Cambridge University Press | location = | isbn = 0-521-36447-7 | doi = | pages = 600 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> или в 1018 година,<ref name=" Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας ">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://istorikakastorias.blogspot.com/2011/08/blog-post.html | заглавие = Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας | достъп_дата = 7 февруари 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 Αυγούστου 2011 | труд = | издател = Ιστορικά Καστοριάς | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = el }}</ref> тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.<ref>{{cite book | title = История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1971 | edition = II | publisher = Наука и изкуство | location = София | isbn = | doi = | pages =741 | url = http://promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html#51. | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „[[Свети Стефан (Костур)|Свети Стефан]]“, „[[Свети Архангели Митрополитски]]“, „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“ и „[[Света Богородица Кубелидики]]“. След установяването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е ''първопрестолна'' след [[Охридска епархия|Охридската]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|166}}</ref> Императорът дава на костурския епископ 40 клирици и 30 парици, защото „макар по-рано негли е ималъ той повече, ние обаче не искаме той да надминава архиепископа по броя на клириците и париците“.<ref>{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = | isbn = | doi = | pages = 22 - 23 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В това време в града има и силна [[Костурска еврейска община|еврейска община]], чийто виден представител е равинът [[Товия бен Елиезер]] (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.<ref name="Ιστορικά Καστοριάς 1">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://istorikakastorias.blogspot.bg/2013/03/1.html | заглавие=Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή |достъп_дата =20 април 2016 |труд=Ιστορικά Καστοριάς |lang-hide=1 |lang=el }}</ref><ref name="JE">{{cite book |title= Jewish Encyclopedia |last= Singer|first= Isidore, M. Seligsohn |year=1906 |url= http://www.jewishencyclopedia.com/articles/14419-tobiah-ben-eliezer |accessdate=21 април 2016}}</ref><ref name="Фол 140">{{cite book |title= Българи и евреи. Първа част |last=Фол |first=Александър и други |year=2000 |publisher=Тангра ТанНакРа |isbn= 954-9717-16-X |pages=140 }}</ref><ref name="Molho 12">{{cite book |title= Histoire des israélites de Castoria |last=Molho |first=Michael |year=1938 |location=Thessaloniki |pages= 12 |url=http://www.rachelnet.net/media/aiu/livres/FR_AIU_L_U188.pdf}}</ref>
В 1072 година, по време на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]], войводата на обявилия се за български цар [[Константин Бодин]] [[Петрила]] прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.<ref name="Златарски 144">{{cite book | title = История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187) | last = Златарски | first = В. Н | authorlink = Васил Златарски | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1934 | edition = | publisher = Придворна печатница | location = | isbn = | doi = | pages = 144 | url = http://promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
| |||