Разлика между версии на „Свети Спас (София)“

м
Bot: Automated text replacement (-абсида +апсида)
м (Bot: Automated text replacement (-абсида +апсида))
Храмът е строен през периода 11-13 век<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно е претърпяла сериозни щети и затова по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Свети Николай Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://stara-sofia.blogspot.bg/2017/02/blog-post_20.html | заглавие= За храма „Свети Спас“ |достъп_дата = 21 февруари 2017|фамилно_име= Василев|първо_име= Асен|дата= 1940|труд= Черковно строителство в София до освобождението}}</ref>. През 1578 г. [[Стефан Герлах]] също отбелязва храма в пътеписа си.
 
Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за [[протезис]] и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре [[абсидаапсида]], с две колони, фланкиращи в интериора на абсидатаапсидата, сключени в „триумфална“ арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък ограден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворени образи, запазени са значителни части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология – крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време, достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.<ref>„Св. Спас“ в София, Cборник от конференцията на ОП „Стара София“ със СИМ (2008)</ref>
 
Храмът пази паметта на борбите на българите срещу турския поробител – той е свързан с последните земни часове на [[Николай Софийски Нови|св. Никола Нови Софийски]], а по-късно съратникът и ятак на [[Васил Левски]] [[Киро Геошев]] от село [[Ярджиловци]], наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София – [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, хаджи [[Стоян Книжар]] – на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] – в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че „''едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката''“.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен www.yardjilovci.com] [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи www.yardjilovci.com]</ref> Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.<ref>''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря – стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква."'' Симеон Мильов, „Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота“, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref> След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.<ref>''При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи.'' Костадин Йованчев Геошев (Божкови) – Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.</ref>