Добромир (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
Село Добромир е разположено в северното подножие на [[Камчийска планина]], [[Източна Стара планина]], в долината на река [[Луда Камчия]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 1806, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, край източния бряг на язовир [[Цонево (язовир)|Цонево]] при вливането на реката в началото на [[язовир]]а в най-югозападната му част. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са [[Канелени горски почви|канелени горски]] и излужени и [[Сиви горски почви|сиви горски]].<ref>[https://obstinaruen.com/природни-реруси/ Община Руен, ''Природни ресурси'']</ref>
През Добромир минава третокласният [[Републикански път III-208]] – в границите на селото негова главна улица, който ''на север'' води през селата [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – през селата [[Билка (село)|Билка]] и [[Дъскотна]] към град [[Айтос]],
[[Надморска височина|Надморската височина]] на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m.
Ред 30:
== История ==
=== Име на селото ===
След завършилата през 1878 г. [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]], селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. То се намира в България от [[1885]] г. – с името ''Касъклар кайряк'' (Кайряк махле), след извършеното [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]. Преименувано е на ''Добромир'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 99; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref>
=== Просветна дейност ===
От [[1910]] г. в паянтова сграда в двора на [[джамия]]та в селото се е изучавало [[ислям]]ско вероучение. През [[1933]] г. се въвежда [[латиница]] в обучението на учениците. Учители са лица, завършили духовни училища. До [[1947]] г. училището е частно. От 1948 г. училището е обявено за държавно с назначени и платени учители, които са нередовни и без педагогическа правоспособност. През учебната 1955/1956 г. се открива прогимназия със слети класове до VІ клас. През 1960 г. е построен първият етаж на училищната сграда с три учебни стаи. Учи се на две смени. Същата година се въвежда и обучението на български език. През 1982 г. се построява и вторият етаж на [[основно училище|основното училище]] „[[Алеко Константинов]]“ и се преминава на една смяна на обучение.<ref>[http://ou-alekokonstantinov.iweb.bg/index.php
През [[1950]] г. е учредено народното [[читалище]] „Светлина“.
=== Поминък ===
За периода 1928 – 1946 г. в ''Държавния архив Бургас'' се съхраняват документите на/за ''Трудово-горска производителна кооперация „Труд“ – с. Добромир, Бургаско''<ref>[http://www.archives.government.bg/69-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 720K, Трудово-горска производителна кооперация „Труд“ – с. Добромир, Бургаско, 1928 – 1946, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref> (за периода 1928 – 1934 г. на името ''Късъклар Кайряк'').
Неофициална косвена информация споменава за Добромир минало наличие на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]].<ref>[https://agrovestnik.com/село-добромир-връзката-между-азия-и-ев/ Агро вестник, ''Село Добромир – връзката между Азия и Европа'', 28/06/2018]</ref>
Към 2012 г. поминъкът на населението на селото е свързан със зърнопроизводство, картофопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство (зеле), многоотраслово животновъдство.<ref name=ГЕБ/>
== Религии ==
Line 50 ⟶ 58:
== Културни и природни забележителности ==
*
* Терзийската пещера.<ref name=„ОПР Руен“/>
| |||