Тежкочуващ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Точица (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4:
== Медицинско определение ==
 
Нормален [[слух]] е възприятието на [[звук]] със сила от 0 до 20 [[децибел|dB]] в честотите от 250 до 8000 [[херц|Hz]]. Загуба на слуха до 40 dB се приема за лека, до 55 dB е умерена, а до 90 dB e тежка. Нуждата от усилване на звука над 90 dB е показателна за пълна глухота. Почти всеки със слухова загуба дори и над 90 dB може да извлече полза от [[слухов апарат]]. Колкото по-малка е загубата, толкова повече слуховият апарат възстановява функцията на ухото. Затова тежкочуващите дори и от [[медицина|медицинска]] гледна точка остават хетерогенна група с широк обсег от слухови умения.
 
== Социално определение ==
 
Самоопределящите се като тежкочуващи„тежкочуващи“ най-често попадат в рамките на медицинското определение. Социалните граници на групата обаче са изградени не толкова върху загубата на слуха, колкото върху начина на [[общуване]]. Тежкочуващите общуват орално, като според нуждите си разчитат на слухасвоя сислух, на [[невербална комуникация|невербална информация]] от говорещия, на знанията си по темата на разговора. Често като тежкочуващи се приемат по медицинско определение глухи хора, загубили слуха си след детството и след овладяването на говорим език. Те се изразяват устно (а не чрез [[жестов език]]) и разчитат на четене по устните на събеседника.
 
== Глухи срещу тежкочуващи ==
 
В [[България]] общност на тежкочуващите не съществува извън тесни приятелски кръгове. Общността на глухите обаче е сплотена, с [[култура]] и [[история]], изградени върху българския жестов език, споделено детство най-често прекарано в едно от четирите училища за глухи деца в Българиястраната, членство в [[Съюз на глухите в България|Съюза на глухите в България]] и неучастие в света на чуващите. ТазиКъм тази общност обитаватспадат и хора, които от медицинска гледна точка са тежкочуващи, но по свой избор ползват жестов език и поддържат социални контакти в средата на глухите. Въпреки че много от проблемите им са общи, глухите и тежкочуващите често гледат едни на други с недоверие и предпазливост. Съществуват и отрицателни нагласи като- например стереотипът[[стереотип]]ът, че глухите не са по-глупавитолкова интелектуално развити, защото устната им реч е афектираназасегната и имат ограничен речников запас на български език. Тежкочуващите от своя страна понасят неприязън, защото могат дасе съществуватсправят и в света на чуващите.