Христина Морфова: Разлика между версии

Христина Морфова е родена в [[Стара Загора]] на 24 април 1887 г.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 27 – 31 | isbn = 9789543214334}}</ref> в многодетното семейство на Кина и Васил Морфови, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Според някои източници е родена две години по-късно – през 1889 г. Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4-годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“ Ранното йѝ детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. По-късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат - композиторът [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] (1880 – 1934), който открива уникалната йѝ природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии.

Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Пеенето йѝ е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да било напрежение. Регистрите на гласа йѝ са пределно изравнени, закръглени, техниката йѝ гъвкава, позволяваща йѝ да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията йѝ са съвършени. Тя умее да прави музика с гласа си. Нейните съвременници казват, че пеенето йѝ е създадено, за да радва ухото, а за самата нея то е било "радостна необходимост". Често срещаните комплименти звучат така: "гласов феномен", "изумително дарование"; "

Сутринта на фаталната дата, когато тръгва с приятелите си, им разказва странен сън, в който баща йѝ я вика от Отвъдното. "Имам лошо предчувствие - Христина изпраща бележка до Людмила Прокопова в София. - Повече никога няма да пътувам без теб." И интуицията не я излъгва - това е нейното последно и за съжаление пагубно пътуване.

Има улици, наречени на нейното име в София (близо до центъра на кв. Драгалевци), във Варна и в родния йѝ град Стара Загора. Неин бюст, изработен от скулптора М. Миладинов през 1941 г., е поставен на изхода от Пирдоп към [[Карлово]]. В Стара Загора нейното име носи и Националното училище за музикални и сценични изкуства (National School of Music and Performing Arts Christina Morfova).