Филипопол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- кв\.м + кв. м) |
||
Ред 49:
Второто строително ниво на Филипопол се отнася за периода след 46 г., когато градът става част от [[Римска империя|Римската империя]] и е провъзгласен за столица на [[Тракия (римска провинция)|провинция Тракия]]. През този период, по време на който управляват императорите [[Траян]], [[Адриан (император)|Адриан]] и [[Марк Аврелий]], във Филипопол протича цялостно обновление и мащабно строителство, което да отговори на нарастващите градски нужди. Мярката за дължина използвана от римляните е [[Древноримски мерни единици|римската стъпка]] (0,296 м), която почти изцяло съвпада с тази, използвана през елинистичната епоха. Това сходство допринася за спазването на първоначалната градоустройствена концепция без налагането на особени промени.
По време на римската епоха изградената площ на Филипопол в равнината заемала около 50 ха.<ref name="mateev"/> Тя е включвала около 150 инсули, всяка с ширина от 1 актус (35,52 м) и дължина от 2 актуса (71,04 м).<ref name="mateev"/> Античната улична мрежа е обновена и разширена, а под нея са изградени водопроводи и улична канализация. Общата ѝ площ достигала 100 000 кв. м.<ref name="mateev"/> За улична настилка се използват едри плочи от гранит. Ширината на обикновените улици възлизала на 15 римски стъпки (4,4 м), а основните пътни артерии достигали до 30 римски стъпки (8,9 м).<ref name="mateev"/> Част от значимите обществени сгради от предходната епоха са възстановени, а други като агората, театъра и стадиона са изградени наново. Характерно за градежите през този период е тяхната мащабност и богата и пищна украса, които изразявали величието на римляните.
При управлението на [[Марк Аврелий]] е изградена външната фортификационна система на Филипопол поради опасността от нападения на [[маркомани]] и [[костобоки]].<ref>Възобновяване на пловдивската крепост във времето на Марк Аврелий, Б. Филов, 1915, кн IV, с.40</ref> Отвъд крепостната стена били оставени два-три реда инсули, предвид слабата им застроеност и близостта им до некрополите.<ref>Изграждане на външната крепостна стена на Филипопол, К. Колев, 1971, т. VII, с.99</ref> Мащабното строителство през римския период изисквало огромно количество строителен материал, поради което един от пловдивските хълмове – Каменица, е разрушен с цел добив на ломен камък.<ref name="mateev"/>
| |||