Тунелен преход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Plovdiv (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 9:
:<math>p(E_k > V) = 1</math>
 
[[Електрон]]ът обаче притежава и вълнови свойства, тъй като е квантов, а не класически обект. За разлика от класическите системи, квантовите могат да проникват в области, където класическата кинетична енергия би била отрицателна. При това амплитудата на [[вълнова функция|вълновата функция]] намалява експоненциално с дълбочината на проникване, но при бариербариера с достатъчно малка мощност (най-грубо – произведение от височината и дължината му), амплитудата на вълновата функция на преминалата вълна би била съществено различна от нула, т.е. след зоната с удържащ потенциал ще се регистрират преминали електрони, за които <math>E_k < V</math> (случай, при който класическата вероятност за преминаване е нулева).
 
Процесът е подобен на преминаване през тунел, поради което и се нарича '''тунелиране'''. Няма аналог в класическата механика.
Ред 19:
Проведеният от тях експеримент се състои в пропускане на радиовълни с дължина на вълната 32.8 mm през затворена и отворена призма, като тези микровълни претърпяват пълно вътрешно отражение в първата призма или преминават посредством квантов тунелен ефект към втората призма.
 
Чрез 350 mm антена те измерват времето за пристигане на двата лъча, като първоначалното очакване е, че лъчът, преминал през въздушния процеп, ще достигне до антената по-късно поради забавянето при преминаване на процепа. Такова забавяне обаче не се наблюдава. Двата лъча достигат до приемника едновременно, като ширината на процепа може да варира от милиметри до 1 метър. Явлението не може да бъде наблюдавано при ширина на процепа над 1 метър.<ref>''[http://arxiv.org/abs/0708.0681 Macroscopic violation of special relativity]'', G. Nimtz, A. A. Stahlhofen, 5 август 2007.</ref>
 
Резултатите не са потвърдени от други лаборатории, а според други автори става въпрос за неправилното им тълкуване.<ref>''[http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0370157306003292 Tunneling time, the Hartman effect, and superluminality: A proposed resolution of an old paradox]'', Herbert G. Winful, Physics Reports, Volume 436, Issues 1 – 2, December 2006, Pages 1 – 69.</ref> Според Нимц пропагатора на Файнмановия фотон сене трябва да се тълкува в смисъл, че има най-голяма вероятност фотона да се движи със скоростта на светлината, но има ненулева вероятност виртуалният фотон за кратък период от време да се движи с по-висока скорост. Според Нимц имагинерните решения на уравнението на Шрьодингер (e.g. виртуални фотони) са нелокални и се разпространяват за нулево време.<ref>''[http://arxiv.org/pdf/0907.1611.pdf On virtual phonons, photons, and electrons]'', Gunter Nimtz, Physikalisches Institut, Universtat zu K¨oln, 9 юли 2009.</ref>
 
== Вижте също ==