Жул Перо: Разлика между версии

| име = Жул Перо

| портрет = Jules Perrot -circa 1850.JPG

| портрет-описание = ок. 1850 г.

| описание = Френски балетмайстор

}}

 

== Ранни години ==

Известно време Перо си партнира с [[Мария Тальони]], но тяхното сътрудничество е краткотрайно. Перо напуска [[Парижка опера|Парижката опера]] през 1835 г. и гастролира из европейските театри в Лондон, Милано, Виена и Неапол, където среща талантливата [[Карлота Гризи]]. През 1836 г. двамата танцуват в Лондонския Кралски театър (''King's Theatre''). <ref>Review: ''King's Theatre'', in ''The Times'', Wednesday 13 април 1836, p. 5, column C.</ref>

 

След успеха му с „Жизел“, през 1842 г. Перо създава хореографията на ''Alma'' ou ''La Fille du Feu'' в Лондон, с който жъне критичен успех. През седващите шест години, редовно работи в Театъра на Нейно Величесто (''Her Majesty's Theatre'') в Лондон, където поставя „Ондин“ (1843 г.), „Есмералда“ (1844), „Съдът на Парис“ (1846 г.) и „Па де катр“ (12 юли 1845 г.) В последната творба той успява да убеди четирите най-големи романтични балерини на времето – [[Люсил Гран]], Карлота Гризи, [[Фани Черито]] и Мария Тальони – да се появят заедно на сцената на Театъра на Нейно Величество.

Почти всички балети, създадено от Перо, са по музика на [[Цезар Пуни]].

 

 

Перо се сгодява за балерина от Мариинския театър. По-късно става балетмайстор в Мариинския, където остава до 1858 г. В Петербург се жени за Капитолина Самовская, ученичка в школата на Имперския балет, с която има две деца. След пенсионирането си се завръща в Париж.

 

Умира на почивка в Параме на 29 август 1892 г.

 

== Източници ==

<references />

{{СОРТКАТ:Перо, Жул}}

[[Категория:Френски балетисти]]