Кръстьо Манчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 26:
Роден е на [[27 септември]] [[1926]] година в [[село]] [[Верзар]], [[Цариброд]]ско, [[Западни покрайнини]].
 
БягаЕмигрира след разрива между Тито и Сталин през 1949 година от Югославия в България. иНяколко години наред работи в [[Димитровград]] като бригадир, тогава убеден комунист и антититовист. Завършва „История“ в [[Софийския университет]]. Специализира в [[ГДР]] и [[СССР]]. Впоследствие работи като учител по история в [[Симеоновград]] и като [[научен сътрудник]] в Института за балканистика при [[БАН]].<ref>{{cite book |last= Чолов |first= Петър |authorlink= Петър Чолов |title= „Български историци (биографично-библиографски справочник)“ |year= 1999, второ издание |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-401-0 }}</ref> Автор е на редица книги за историята на балканските народи.
 
По случай представянето на новатакнигата си книга „Кървавият край на Югославия“ (изд. „Парадигма“) дава интервю за пресата на 13 ноември 2009 г.<ref>[http://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ „Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно. Не е имало турско робство“], Иван Атанасов, 13.11.2009</ref> В интервюто професорът изказва оспорваниследните становища, катоизразяващи се гив обясняваследното:
Работи като учител по история в [[Симеоновград]] и като [[научен сътрудник]] в Института за балканистика при [[БАН]].<ref>{{cite book |last= Чолов |first= Петър |authorlink= Петър Чолов |title= „Български историци (биографично-библиографски справочник)“ |year= 1999, второ издание |publisher= АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-401-0 }}</ref> Автор е на редица книги за историята на балканските народи.
* (В Севернатогавашната Република Македония) ''...мнозинството са [[македонци (нация)|македонци]]...''
* (ЗаПри [[Баташко клане|Баташкото клане]]): ''Макгахан... е дошълпреувеличил тукбройката дана описва и просто е преувеличилжертвите – изклани са били около 5000 души на дръвник.''
* ''...защо тия батачани са били в църквата?... Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир?... В [[Османската империя]] е имало религиозна толерантност... В Османската империяи не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква.''
* ''Не го наричам [[турскоТурско робство]]. Знаетее линеточен какво е [[робство]]?израз. [[Роб]] е този, който е собственост на някого... В Османската империя такова нещо не е имало.''
* Османската империя сме я възприели според тогавашната пропаганда, която са развивали нашите възрожденци, а ние сме взели това за чиста монета.
 
Въпреки че професорът ги обяснява, някоиНякои изказани от учения становища са критикувани от крайни националистически позиции заради стереотипи по историята на страната, вероятно и с политически цели.<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KR_MANCHEV_REZIL.pdf „Баташкото клане отново разбуни духовете“], Марина Петрова, „Янтра днес“, 09.07.2010 г.</ref>
По случай представянето на новата си книга „Кървавият край на Югославия“ (изд. „Парадигма“) дава интервю за пресата на 13 ноември 2009 г.<ref>[http://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/ „Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно. Не е имало турско робство“], Иван Атанасов, 13.11.2009</ref> В интервюто професорът изказва оспорвани становища, като ги обяснява:
* (В Северна Македония) ''...мнозинството са [[македонци (нация)|македонци]]...''
* (За [[Баташко клане|Баташкото клане]]): ''Макгахан... е дошъл тук да описва и просто е преувеличил – изклани били 5000 души на дръвник.''
* ''...защо тия батачани са били в църквата?... Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир?... В [[Османската империя]] е имало религиозна толерантност... В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква.''
* ''Не го наричам [[турско робство]]. Знаете ли какво е [[робство]]? [[Роб]] е този, който е собственост на някого... В Османската империя такова нещо не е имало.''
* (За понятието „турско робство“): ''Ние тази [Османска] империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета.''
 
Въпреки че професорът ги обяснява, някои изказани от учения становища са критикувани от крайни националистически позиции заради стереотипи по историята на страната, вероятно и с политически цели.<ref>[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/KR_MANCHEV_REZIL.pdf „Баташкото клане отново разбуни духовете“], Марина Петрова, „Янтра днес“, 09.07.2010 г.</ref>
 
== Източници ==