Ударение: Разлика между версии

Начинът, по който става наблягането върху сричките, се различава при различните езици. При някои езици ударението представлява повишаване на височината на гласа, в такъв случай говорим за ''мелодично ударение''. Такова ударение се среща например в [[сръбски език|сръбския]] и [[японски език|японския]] език, такова е било и [[старогръцки език|старогръцкото]] ударение, а вероятно и ударението в [[старобългарски език|старобългарския]] език. В други случаи ударението е свързано с удължаване дължината на сричката, тогава говорим за ''квантитативно ударение''. Такова ударение се използва например в поезията на [[латински език]]. Ударението в [[български език|българския]], а и при много други езици, е ''силово (динамично)''. Традиционно се приема, че наблягането при силовото ударение се постига чрез придаване на по-голяма сила на гласа, макар че нови изследвания показват, че силовото ударение е с много по-сложна структура. <!-- Имаме още и qualitative (квалитативно, качествено?) ударение, но незнам какво представлява то. -->

Когато ударението е върху последната сричка на думата, казваме, че е ''окситонно'', когато е върху предпоследната сричка — – ''парокситонно'', а когато е върху третата сричка отзад-напред, казваме, че ударението е ''пропарокситонно''. Когато ударението е върху първата сричка на думата, казваме че е ''инициално''.

При някои езици, като българския, ударението може да се среща навсякъде в думата — – в началото, средата или края, а две думи с еднакъв звуков състав е възможно да се различават единствено по ударението (напр. въ̀лна, но вълна̀). Такова ударение наричаме ''неопределено''. Ако при това при различните форми на една и съща дума е възможно ударението да се мести (например гра̀д, но градовѐ), говорим за ''неопределено-подвижно'' ударение.

Ако ударението е винаги на определено, фиксирано място в думите, говорим за ''определено ударение''. Във [[френски език|френския език]] например ударението е винаги на последната сричка, а при [[фински език|финския]] — – на първата. Някои от македонските диалекти имат винаги парокситонно ударение, а други — – винаги пропарокситонно (книжовната норма в [[Северна Македония]] е възприела за правилно пропарокситонното ударение).