Туден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-абсида +апсида)
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 23:
От древната история знаем, че в околията на селото е имало селище в местността „Реката“ през късната бронзова епоха (1600 – 1100 г. пр Хр.).
 
През 1849 година свещеникът Никола Здравков от Туден е спомоществувател на учебника на [[Найден Геров]] „Извод от физика“.<ref>Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборниксборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.</ref>
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
Ред 32:
В землището на село Туден се намира и Букоровският манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е единственият манастир в България, който има пет църкви. Функционира само старата църква „Св. Георги“, другите четири – „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“, все още не са изографисани. Той е действащ, като от началото на 2015 г. за него се грижи отец Драгомир. Според преданията там е имало четири параклиса, разположени в кръг, а в средата – внушителен кръст с разпънат на него Исус Христос.
 
Друга забележителност е църквата „Св. Николай Чудотворец“, която се намира в центъра на селото, непосредствено до селската чешма, кметството, и до селското гробище. В архитектурно – типологично отношение представлява едноабсиднаедноапсидна, еднокорабна постройка с размери 5,80 х 15,60 m, с полуцилиндрично засводяване без купол, с вторично пристроен притвор.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.68</ref> Градежът на църквата е от ломени камъни със спойка от хоросан, като на много места са били преизползвани материали от по-ранен градеж: бигорни камъни, за рамка на прозореца в олтарната апсида е използвана част от каменен кръст и др. В началото на XX век от западната страна на църквата е пристроен притвор с дървена конструкция и пълнеж от кирпич. В него забележителност представляват два [[дърворезба|резбовани]] тавана, които са изключителна рядкост в църквите на територията западно от град София. Стенописите изцяло покриват интериора на църквата и са със сходен стил с тези в старата църква „Св. Димитър Солунски“ в град Годеч. Предполага се, че под стенописите има по стар живописен слой, но до момента не са правени проучвания. От надписа на входа в наоса става ясно, че на това място е имало църква през XV век и през 1812 г. е съградена наново, като ремонти са правени през 1843 г. и 1845 г. Този надпис е много интересен, защото описва важни за района събития - нахлуването на турците, годината на изграждането на храма, имената на ктиторите и селищата.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.68</ref>
 
Надписът над входа гласи: