Аскетизъм: Разлика между версии

 

Според източните религии, [[спасение]]то на [[душа]]та се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление”. [[Християнство]]то проповядва [[спасение]] на [[душа]]та, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/>

 

[[Макс Вебер]] утвърждава, че религиозната [[Реформация]] в [[Европа]] през [[16 век]], приравнява [[труд]]а, в рамките на една светска [[професия]], към религиозната аскеза от типа „оставаща в света”, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от [[Бог]]а инструмент във и спрямо сферите на [[материализъм|материалния свят]]. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм” на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел” и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността” [[трудова етика]], която, успоредно с духа на териториалната [[експанзия]] и с възникването на съвременната [[наука]], обуславя уникалното [[капитализъм|капиталистическо]] развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.