Вестфалски мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м Bot: Automated text replacement (-\n\*\[ +\n* [); козметични промени
Ред 11:
Свещената Римска империя и Швеция обяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на [[Католическа църква|католицизма]] през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управляв от [[Княз-епископ|князът-епископ]] на Мюнстер и се разрешава само Римокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за [[Калвинизъм|калвинисти]] и [[Лутеранство|лютерани]].
[[Файл:Osnabrück.JPG|ляво|мини|Кметството на Оснабрюк, където се ратифицират договорите]]
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутерански [[Бюргер|бюргерибюргер]]и и напълно лутерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628 – 1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]]. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага [[Контрареформация]]та върху града и изпраща голям брой лютерански семейства се в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от необходимото шведско военно съдействие. Ето защо, гражданите на Оснабрюк се радвали от края на проблемите като градът става неутрализиран и демилитаризиран.
 
И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи се да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари – княз-епископите.
Ред 34:
* Независимостта на [[Швейцария]] от империята се признава официално; тези територии са били и [[де факто]] независими от десетилетия.
* Франция запазва контрола над [[Епархия|епархии]] [[Мец]], [[Тоул]] и [[Вердюн]] близо [[Лотарингия]], получава градовете на [[Десетоградието]] (''Décapole'',''Zehnstädtebund'') в [[Елзас]] (но не [[Страсбург]], нито митрополията му или [[Мюлуз]]) и град [[Пинероло]] близо до испанското [[херцогство]] [[Милано]].
* [[Шведска империя|Швеция]] получава обезщетение от пет милиона [[Талер|талераталер]]а, използвани предимно за заплати на войски. Швеция допълнително получава Западна [[Померания]] (по-нататък под името Шведска Померания), [[Визмар]], а църковните княжества [[Църковно княжество Бремен|Бремен]] и [[Църковно княжество Верден|Верден]] като наследствени феодални владения, като по този начин получава място и глас в Диета (парламента) на Свещената Римска империя, както и в съответните областни диети (Kreistag) на Горна Саксония, Долна Саксония и Вестфалия. Въпреки това, текстът на договорите е двусмислено – Бремен може и да не е включен в договора (всъщност скоро след това се отцепва); част от териториите на Бремен-Верден са претендирани от кяза-епископ на Мюнстер; според договора шведите получавали право на пристанищни такси във Визмар, в [[Мекленбург]] – Щвеция разбира цял Мекленбург, а Свещената римска империя – само Визмар.
* [[Бавария (херцогство)|Бавария]] запазва гласуването на [[Пфалцграф]]ът си в [[Курфюрст|избирателната колегия]] (която избира император на Свещената Римска), което било получено през 1623 г. със забраната на курфюрста Фредерик V. Синът на Фредерик, получава нов, осми изборен вот.
** Пфалцграфството е разделено между [[Карл I Лудвиг (Пфалц)|курфюрст Шарл Луи]] (син и наследник на Фредерик V) и курфюрст [[Максимилиан I (Бавария)|Максимилиан Баварски]] като по този начин се разделя властта между протестантите и католиците. Шарл Луи получава територии по поречието на река [[Рейн]], докато Максимилиан – в северната част на Бавария.
* [[Бранденбург-Прусия]](по-късно [[Кралство Прусия|Прусия]]) получава част от Померания с излаз на [[Балтийско море]] и епископствата Магдебург, Халберщад, Камин и Минден.
* Наследяването на [[Юлих-Клеве-Берг]], чийто последен херцог е починал през 1609 г., се изяснява. [[Херцогство Юлих|Юлих]], [[Херцогство Берг|Берг]] и [[Херцогство Равенщайн|Равенщайн]] са дадени на пфалцграфът на [[Нойбург на Дунав|Нойбург]], докато [[Херцогство Клеве|Клеве]], [[Графство Марк|Марк]] и [[Графство Равенсберг|Равенсберг]] отиват при Бранденбург.
* Договаря се княз-епископът на Оснабрюк да се редува между протестанти и католици като протестантските епископи да се избрант от кадети от рода [[Брауншвайг-Люнебург]].
Ред 52:
* [http://www.pax-westphalica.de/ Текст на мирните договори] (немски)
* [http://www.lwl.org/westfaelische-geschichte/portal/Internet/ku.php?tab=que&ID=740 Мирният договор от Оснабрюк] (немски)
 
[[Категория:Мирни договори]]
[[Категория:Тридесетгодишна война]]