Черноризец Храбър: Разлика между версии

== Биография ==

Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. За него няма биографична информация, но името му често се смята за [[псевдоним]], използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар [[Симеон I]]. Автор е на апологичния трактат ''„Сказание о писменех“,'' което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „[[За буквите]]“.

Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар. „Острожки буквар“ на [[Иван Фьодоров]] (Острог, 1578 г.) без споменаване на автора и под заглавие „Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык“; повторно е напечатан също в буквар ([[Вилнюс|Вилно]], 1621 г.). През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в [[Москва]] ([[1637]] г.), [[Санкт Петербург]] ([[1776]] г.) и [[Супрасъл]] ([[1781]] г.).

 

Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои историци предполагат, че това е литературен псевдоним на цар [[Симеон Велики]] от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола, и че той е ползвал този псевдоним и по-късно. Вероятната причина за създаването на произведението „За буквите“ е [[Църковен събор (поместен)|Преславският църковно-народен събор]] от [[893]] г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашеския обет.

 

 

 

1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от [[Йоан Екзарх]] в неговия Шестоднев.