Балкански полуостров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 46.55.199.83 (б.), към версия на Hakuna.Matata Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (-\n\*(\S) +\n* \1); козметични промени |
||
Ред 220:
Другите балкански страни, които разполагат са АЕЦ, са [[България]] (обща мощност към 2018 г. от 1920 MWe), [[Румъния]] (обща мощност към 2018 г. от 1400 MWe) и [[Словения]] (обща мощност към 2018 г. от 730 MWe). България периодично подновява и прекъсва планираното изграждане на втората АЕЦ „Белене“ с проектна мощност от 2000 MWe.
=== Данъчна система ===
* Ставката за ДДС в България е 20%, като изключение правят хотелските настанявания, за които се прилагат 9%, а за вътреобщностните доставки (в ЕС) и международните превози (стоки за износ) се прилагат 0%.
* В Турция ставката за ДДС е диференцирана, като обичайната е 18%, 8% се прилага за определени основни храни, лекарствени средства<ref>Това е сред обясненията за по-евтините лекарства в Турция, сравнено с България, но не единственото.</ref>, книги (но с изключение на електронните, за които е 18%) и медицински изделия, 1 % се прилага за вестници и списания, както и за някои основни храни, а 0% е за износ на стоки и услуги.
* В Гърция основната данъчна ставка върху добавената стойност е 24%<ref>До 30 май 2016 г. тя е 23%, а от 1 юни 2016 г. е увеличена на 24%.</ref>, но за определени храни и лекарства се прилага 13%.
* В Албания ДДС е 20%, освен ако не се прилага чл. 49 на албанския ЗДДС, който например засяга услугите по ностаняване, за които се прилага ставка от 6%.
=== Качество на живот<ref>Може да бъде срещнато и като „стандарт на живот“, в което обаче се поставя ударение на стопанското благосъстояние, докато „качество на живот“ описва цялостното благосъстояние.</ref> ===
{| class="wikitable sortable"
Ред 322:
|74,8 години
|}
=== Образование ===
{{Основна|Образование на Балканите}}
За Турция е характерна обичайно широката пропаст между заетостта на мъжете и жените – за последните това е едва 66% достигане на етапа на средното образование, с което се обясняват ниската заетост сред жените и значително по-ниското заплащане за техния труд, което заплащане не може да покрие очакваните разходи за детегледачи, но и без тази разходи, ползата била твърде ниска в сравнение с ползата от грижа за децата и домакинството.<ref>Sak, Güven. ''Why don’t women work in Turkey?'' Hürriyet Daily News. // Превод на заглавието: ''Защо жените в Турция не работят?''.</ref>
| |||