Разлика между версии на „Дъскотна“

редакция без резюме
м (+ opisanie)
}}
 
'''ДъскотнаДъско̀тна''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в, [[община Руен]], [[област Бургас]].
 
== География ==
Село Дъскотна е разположено в Източна [[Стара планина]], в подножията на [[Върбишка планина]] и ''Мандра баир'', в долинно разширение на река [[Луда Камчия]] и река Казандере<ref>Река Казандере е десен [[приток]] на река Луда Камчия.</ref>. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно [[алувий|алувиални]], [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] и излужени [[канелени горски почви]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 2, стр. 502, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1981]] г.</ref>
Село Дъскотна се намира на автомобилния път Бургас – Айтос – Провадия.
 
През Дъскотна минава третокласният [[Републикански път III-208]], който ''на север'' води през селата [[Билка (село)|Билка]], [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] към село Руен.
 
== Транспорт ==
[[Файл:26.09.12 Daskotna 44058 (8618547017).jpg|300п|мини|ляво|Железопътната гара]]
Железопътна гара Дъскотна е на линията [[Синдел]] - – Карнобат. На нея спират само пътническите влакове за [[Варна]], [[Карнобат]] и Бургас. Бързите влакове, дали за Пловдив или София, общо взето не спират на гарата и минават транзит през селото.
 
Има редовни автобусни линии до общинския център, село [[Руен]].
 
== История ==
Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума "дискос"„дискос“-плосък, овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.
 
Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва "автономния„автономния статут на хората му"му“ (подобно на съседно Вресово).
 
С. Дъскотна е било център на бивша община в състав от 9 села. Най-успешните кметове на селото са многоуважаваните от всички дъскотненци Йордан Мерсинков и Борис Щерев.
 
== Религии ==
[[Файл:Daskotna 03.jpg|alt=Храм "Св„Св. Арх. Михаил"Михаил“, Дъскотна|мини|300x300пкс|Храм "Св„Св. Арх. Михаил"Михаил“, Дъскотна]]
Преобладава ислямската религия – 70%; православни християни – 30 %.
 
Храм "Св„Св. Арх. Михаил"Михаил“.
<!-- == Обществени институции == -->
Храм "Хатидже„Хатидже Лале"Лале“.
 
== Забележителности ==
<!-- == Други == -->
<!-- === Кухня === -->
 
== Източници и бележки ==
<references />
 
<!-- == Външни препратки == -->
{{Мъниче селища в България}}
2091

редакции