897 357
редакции
No edit summary |
м (Bot: Automated text replacement (-\n\*(\S) +\n* \1); козметични промени) |
||
== Биография ==
=== Произход и младежки години ===
[[
Роден на [[9 декември]] [[1608]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Бащата на Милтън, Джон Милтън Старши (ок. 1560 – 1647 г.) се премества в Лондон около 1583 г. след като неговият баща, Ричард Милтън, който е [[католик]], го лишава от наследство щом открива, че синът му е [[протестант]]. Около 1600 г. бащата на поета се оженва за Сара Джефри (1572 – 1637 г.). Семейството живее на Бред Стрийт в Чийпсайд, близо до [[Катедрала Сейнт Пол|катедралата „Св. Павел“]]. Бащата работи като писар. Той е и композитор на църковна музика, като същата любов към нея изпитва и синът. Финансовото състояние на семейството позволява на Джон младши да изучава класически езици, първо в къщи, а после и в училището към „Св. Павел“.
=== Изследвания, поезия и пътувания ===
[[
През 1632 г. Милтън се връща в Лондон, където прекарва няколко години в усърден труд – изследователски и композиторски. Неговата поема „On Shakespeare“ е издадена същата година. От този период са „L'Allegro“ и „Il Penseroso“. В 1637 г. умира майка му. Месеци по-късно същата участ сполетява неговия близък приятел Едуард Кинг, който се удавя. През ноември Милтън композира елегията „Lycidas“, публикувана в мемориално издание в Кеймбридж, 1638 г.
През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише „Трактати за развода“, където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности. През 1643 г. Милтън публикува „Правило и ред на развода“, чието второ издание излиза 1644. През същата година Милтън издава и „Оценката на Мартин Бусър относно развода“. „Трактати за развода“ причинява недоволство в управлението и сред духовенството, които дават на писателя прозвището „Милтън разведения“.
[[
В края на 1644 г. Милтън публикува „Areopagitica“, като пропагандира свободата на словото. Пише и монографията „За образованието“. През следващата година създава „Tetrachordon and Colasterion“ и „Поемите на господин Джон Милтън“.
През 1658 г. лорд-протектор [[Оливър Кромуел]] умира 1659 г. и Милтън е подложен на преследване от привържениците на [[Чарлс II]]. През есента на 1659 писателят е заловен и хвърлен в затвора, но по волята на Парламента преди Коледа е освободен. На 30 май 1660 г. на трона се качва именно Чарлс II.
През 1663 г. Милтън се жени за трети път, този път за Елизабет Минсхъл, против която били настроени неговите дъщери. Той прекарва остатъка от живота си, обучавайки ученици и в писане на поемата „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Тя е сред най-великите английски поеми, писани някога, и фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на специално назначен за целта текстописец, я прави още по-забележителна. „Изгубеният рай“ е издадена в 1667 г. в десет книги. Допълнителни материали получава изданието от 1668 г. Успехът
Милтън умира на [[8 ноември]] [[1674]] г. в Лондон и е погребан в църквата Сейнт Джайлс (Св. Егидий) в Крипългейт. Паметник на автора е издигнат в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.
== Поетични и драматични произведения ==
[[
* „[[Изгубеният рай]]“ (''Paradise Lost'', 1667 г.)
* „Самсон борецът“ (''Samson Agonistes'', 1671 г.)
* {{Моята библиотека автор|john-milton|Джон Милтън}}
* [https://www.bnt.bg/bg/a/nov-prevod-na-poemata-na-dzhon-miltn-samson-agonistt Нов превод на поемата на Джон Милтън „Самсон агонистът“: Разговор с проф. Александър Шурбанов], БНТ, 9 април 2018
* „Ареопагитика“ на български език: [https://www.academia.edu/8191397/Възвишената_проповед_на_Милтън._Ареопагитика_в_България_Miltons_Noble_Sermon_Areopagitica_in_Bulgaria_ първа част], [https://www.academia.edu/38253816/Възвишената_проповед_на_Милтън_2_Miltons_Noble_Sermon_2_NB_-_preview_corrupted_please_download_file._ втора част]
{{Нормативен контрол}}
|