През 1365 г. унгарският крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], напада [[Видинско царство|Видинското царство]] и присъединява земите му към Унгария. Видинският цар [[Иван Срацимир]] е пленен и заедно със сестрата на Влайку – [[Анна Басараб|Анна]] е затворен в хърватския замък Хумник. През 1367 г. под егидата на [[Иван Александър]] се формира православна коалиция срещу Унгария имаща за цел освобождението на Видин. В нея освен [[Втора българска държава|Търновското царство]], влизат още добруджанският деспот [[Добротица]] и влашкият воевода Владислав, който е шурей на [[Иван Срацимир|Срацимир.]] До решителни действия се стига в края на 1368 г., когато войските на Влайку, предвождани от брат му [[Раду I|Раду]] превземат крепостта [[Белоградчишка крепост|Белоградчик]], столицата [[Видин]] и освобождават цялата територия на Видинското царство. За помощта оказана на [[Иван Александър]], Влайку получава сумата от 180 000 венециански флорини, които са заплатени като откуп от византийския император [[Йоан V Палеолог]], задържан от българите. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и България, според което се възстановява Видинското царство, а [[Иван Срацимир]] е върнат на трона във Видин. Влашкото воеводство също подписва мирно споразумение с Унгария, с което се признава за васал на крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], но в замяна получава няколко владения, сред които [[Фъгъраш]] и [[Дробета - Турну Северин]]. В края на 1369 г. Владислав отблъсква успешно първото нападение на османците отвъд Дунав във влашките земи.
