Карловска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени
Ред 24:
| забележки =
}}
[[Файл:Розовата долина, Карловското поле.JPG|thumbмини|260px|{{center|Лавандула в Карловското поле}}]]
'''Карловската котловина''' (''Карловско поле'', ''Стремска котловина'') е [[котловина]] в Средногорско-Подбалканската област, шестата по ред от запад на изток [[задбалкански котловини|задбалканска котловина]].
 
Карловската котловина е разположена между планините [[Златишко-Тетевенска планина|Златишко-Тетевенска]], [[Троянска планина|Троянска]] и [[Равнец (планина)|Равнец]] (дялове от [[Стара планина]]) на север и [[Същинска Средна гора]] на юг и [[Сърнена Средна гора]] на югоизток. На запад високият планинския рид [[Козница (рид)|Козница]] (1092 м) я отделя от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]], а на изток по-ниският планински праг [[Стражата (планински рид)|Стражата]] (Кръстец, 610 m) – от [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]].
 
Котловинното равнище – Карловското поле е с площ от 280 km<sup>2</sup>. Дължината и&#768;ѝ от запад на изток е 37 km, а ширината ѝ варира от 2 km на запад до 15 km на изток. Средната ѝ надморска височина е около 400 m и е наклонена на юг. В югоизточната ѝ част се издигат две малки вътрешнокотловинни възвишения изградени от гранит Конят (392 m) и Момини гърди (491 m).
 
Морфографски котловината е обусловена от голяма и дълбока грабенова структура с простиране от запад на изток. От север и юг е ограничена от Подбалканския и Карловския разседи. Запълнена е с плиоценски и кватернерни седименти. В старопланинското подножие кватернерните седименти образуват обширен пролувиален шлейф с мощност от 40 до 100 m. Старопланинските склонове са стръмни, изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, на много места обезлесени и еродираниерозирани. Средногорските склонове са полегати, изградени от гранити и обрасли с габърово-горунови гори.
 
Котловината се отводнява от река [[Стряма]] и притоците и [[Бяла река (приток на Стряма)|Бяла река]], [[Стара река (приток на Стряма)|Стара река]], Дермендере и др. Климатът е умерено-континентален с около 680 мм средногодишен валеж. Средната януарска температура е 0,5 &nbsp;°C, средната юлска 22,6 &nbsp;°C, а средногодишната 11,9 &nbsp;°C. Почвите са преобладаващо делувиално-пролувиални канелени и ливадно-канелени. При град [[Баня (град)|Баня]] има минерални извори.
 
Стопански котловината е много добре усвоена като се отглеждат основно [[маслодайна роза]], [[фъстъци]], [[мента]], [[орех]]и, [[бадем]]и, технически култури и др.