Крал Лир: Разлика между версии

Предвид отсъствието на законни майки, [[Копелия Кахн]]<ref>[https://vivo.brown.edu/display/ckahn vivo.brown.edu]</ref> представя [[интерпретация]] на [[психоанализа]]та на „''майчинския субект''“ <ref>[http://webpage.pace.edu/nreagin/tempmotherhood/spring2002e/the%20absent%20mother.html#Top webpage.pace.edu]</ref>, открит в [[пиеса]]та. Според [[Кахн]] напредналата възраст на Лир го води към инфантилната диспозиция да търси [[любов]], традиционно удовлетворявана от майката, но в отсъствието на истинска майка, неговите дъщери я заместват. Състезанието на Лир между Гонерила, Регана и Корделия служи за споразумение. Неговите дъщери ще вземат своето [[наследство]] при условие, че се грижат за него, особено Корделия, на чиято доброта той разчита най-много. Отказът на Корделия да му се посвети и да го обича като повече от баща е често интерпретиран като съпротива срещу [[кръвосмешение]], но [[Кахн]] също вмъква и образа на отхвърлящата майка. Ситуацията се обръща към ролите „родител-дете“, в които лудостта на Лир е детински гняв, породен от лишаването от грижи. Дори когато Лир и Корделия са заловени заедно, неговата „''детинска''“ [[лудост]] продължава като си представя затвора, описвайки го с „''детско''“ въображение, където цялото същество на Корделия е отдадено на него. Чак със смъртта на Корделия нагласата дъщеря-майка намалява и така „Крал Лир“ приключва само с мъжки живи персонажи.

[[Файл:Three daughters of King Lear by Gustav Pope.JPG|мини|260px|''Трите дъщери на Крал Лир''<ref>''The Three Daughters of King Lear'' (1875 – 76), Museo de Art de Ponce, Puerto Rico</ref>'', 1875 – 6, Густав Поуп'']]

 

В същото време, анализ, базиран на [[теория]]та на [[Алфред Адлер]], предполага, че състезанието между дъщерите в първо действие има повече връзка с неговия контрол над неомъжената Корделия. В своето изследване върху характера на Едмънд, [[Харолд Блум]] го нарича „''Най-оригиналният [[Шекспир]]ов герой''“. „