Кратон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\|website= +|work=)
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Ред 10:
Кратоните имат дебели литосферни корени. Мантийната сеизмична томография показва, че под кратоните има необичайно студена мантия, съответстваща на литосфера, която е над двойно по-дебела от типичната океанска или континентална литосфера.<ref name="SN24">Petit, Charles. „Continental Hearts – Science News“. Science News. Society for Science & the Public. 178 (13): 22 – 26. doi:10.1002/scin.5591781325. с. 24 – 26. ISSN 0036 – 8423.</ref> При тази дълбочина кратонът се разпростира в [[астеносфера]]та.<ref name="SN24"/> Литосферата на кратона е ясно различима от океанската литосфера, защото кратоните имат неутрална или положителна плавателност и малка вътрешна плътност. Тази малка плътност компенсира за евентуално увеличаване на плътността, поради геотермално свиване, и не позволява на кратона да потъне в дълбоката мантия. Литосферата на кратона е много по-стара (до 4 милиарда години) от океанската литосфера (до 180 милиона години).<ref name="SN24"/>
 
Скални фрагменти ([[ксенолит]]и), донесени от мантията чрез магма, съдържаща [[перидотит]], се намират на повърхността като инклузии в т.нар. [[кимберлит]]ови тръби. Тези инклузии имат плътности, съответстващи на състава на кратона и са съставени от мантиен материал, останал след високите температури на частично топене. Перидотитът силно се влияе от влага. Влагата на перидотита в кратона обикновено е много ниска, което води до много по-голяма издържливостиздръжливост на скалата. Той, също така, съдържа висок процент [[магнезий]] с малка маса, вместо [[калций]] или [[желязо]] с по-голяма маса.<ref name="SN24"/>
 
== Образуване ==